Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Рейт разглеждаше намръщено града.

— Каруцарите не рискуват ли да изпитат същото?

— Те имат разрешение да влизат и да излизат, стига да не нарушават законите и реда.

— Тогава ще вляза като каруцар.

Анахо кимна.

— Най-очевидният подход. Ако ще го правиш, свали тези дрехи, натъркай се с кал, опуши се с дима на горящи кости, разходи се върху животински изпражнения, натъпчи се с пенибела, рамниче и вонянка и намажи кожата си с животинска мас. И като последна предпазна мярка никога не минавай откъдето духа вятърът покрай някой часк и не издишвай в близост до него, за да не долови мириса на зъбите и дъха ти.

Рейт си позволи една суха усмивка.

— С всяка измината минута този план ми се струва все по-неприемлив. Вярно, не ме е страх да умра. Въпросът е, че преди това бих искал да свърша някои важни неща. Като да върна онова момиче в Кат.

— Пфу! — изсумтя презрително Анахо. — Ставаш жертва на собствената си сантименталност. Това момиче е суетно и самовлюбено, само ще ти създаде проблеми. Остави я — нека й се случи каквото й е писано.

— Ако не беше суетна, щях да си помисля, че е глупава — подметна замислено Рейт.

Анахо целуна демонстративно върховете на пръстите си.

— Като говорим за красавици, трябва да видиш жените от моята раса! Ах! Елегантни създания, бели като снега, с лъщящи до блясък темета! Толкова много приличат на дирдирите, че понякога дори те се объркват. Но всеки си има вкус. Помни едно, приятелю, тази катайка може да бъде само източник на неприятности. Жени като нея вещаят бедствие, както облаците вещаят дъжд — помисли си колко ядове ти създаде досега!

Рейт повдигна рамене и сръчка скакуна да се раздвижи — те се отправиха на изток по пътя, обратно към степта и сиво-белите останки на Пера.

Късно същия следобед влязоха в разрушения град. Върнаха скакуните в кошарата и прекосиха площада към продълговатата странноприемница, озарена от лъчите на залязващото слънце.

В залата вече имаше доста посетители, наслаждаващи се на ранната вечеря. Но от Траз и Цветето на Кат нямаше и следа — нито тук, нито в стаичката на втория етаж. Рейт се спусна долу и отиде при съдържателя.

— Къде са моите приятели — момчето и катайката? Не ги намерих никъде.

Съдържателят направи кисела физиономия и отмести поглед встрани.

— Не се ли сещаш къде може да е момичето? Колкото до момъка, той изпадна в неистов бяс, когато дойдоха да я вземат. Бирниците му строшиха главата и го отведоха да го бесят.

— И кога стана това? — попита Рейт, който едва сдържаше гнева си.

— Не беше отдавна. Той до края ги риташе. Това момче е пълен глупак. Девойката е живо изкушение — защо си мислеше, че трябва да я защитава?

— Момичето в кулата ли прибраха?

— Ами предполагам. Какво ме интересува? Нага Гохо върши каквото му скимне — той държи Пера в ръцете си.

Рейт се върна при Анахо и извади от торбата оръжията.

— Погрижи се за останалите ми вещи — нареди той. — Ако не се върна, можеш да ги задържиш.

— Пак ли смяташ да рискуваш заради нея? — попита Анахо с почуда и неодобрение. — А какво ще стане с твоя „предмет“?

— Може да почака.

Рейт се затича към цитаделата.

Лъчите на залязващото слънце озаряваха каменните тераси и стълбището в подножието на бесилката. Всичко бе обагрено в характерните цветове на Тчай — кафеникаво и сиво, тъмнобежово, охрено, земни оттенъци, които се съчетаваха напълно с дрехите на зяпачите на площада. Тъмночервените жилетки и наметала на бирниците контрастираха с общия фон. Рейт преброи, че са шестима. Двама стояха при въжето на бесилката, други двама придържаха Траз, който едва се крепеше на крака, а по челото му се стичаше кръв. Един се подпираше нехайно на опряния в земята арбалет, последният произнасяше апатична реч пред покорното множество край бесилката.

— По заповед на Нага Гохо този необуздан престъпник, който дръзна да се възпротиви със сила на бирниците, ще бъде обесен!

Примката бе нахлузена тържествено на шията на Траз. Едва сега младежът вдигна глава и плъзна невиждащ поглед из тълпата. Дори да забеляза Рейт, не се издаде с нищо.

— И нека наказанието бъде урок за всички, които се опитат да своеволничат!

Рейт заобиколи бесилката. Нямаше време за предпазливи действия, не че досега бе имал подобна възможност на Тчай. Бирниците до лебедката на въжето видяха, че се приближава, но походката му издаваше такава безгрижност, че те му обърнаха гръб в очакване да им подадат сигнала. Рейт прониза единия от тях в сърцето с ножа и той успя да издаде слаб вик на изненада. Вторият се извърна, Рейт му преряза гърлото със замах, после метна ножа и той се заби в челото на онзи, който стоеше при стълба на бесилката. Само за няколко секунди шестимата бяха станали трима. Рейт скочи на платформата и посече със сабята си мъжа, който бе прочел присъдата, но сега двамата, които подпираха Траз, пуснаха жертвата си и оголиха своите оръжия. Рейт отскочи назад, вдигна арбалета, който имаше от времето при хората емблеми, и простреля единия. Последният оцелял изведнъж осъзна положението, в което бе изпаднал, и застина на място. Рейт го нападна, изби оръжието от ръката му и го повали с удар отстрани по главата. Разхлаби примката, изниза я от врата на Траз и я постави на шията на падналия бирник. След това посочи двама от първата редица на зяпачите.