Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Залата постепенно се изпразни. Рейт отведе Илин-Илан в килията до неговата, която й бе наел.

— Залости си вратата — заръча й. — И не излизай, докато не изгрее слънцето. Ако някой се опита да влезе, тропай по стената, докато ме събудиш.

Тя го погледна през процепа на вратата с изражение, което Рейт не можа да разгадае. После попита:

— Значи наистина не възнамеряваш да ме направиш своя робиня?

— Не.

Вратата се хлопна и Рейт чу хлъзгането на резето. Той се прибра в своята килия.

Нощта премина. На следващия ден зелените часки продължаваха да се навъртат край станцията и пътниците нямаше какво да правят, освен да чакат.

Придружаван навсякъде от Цветето на Кат, Рейт отиде да разгледа отблизо оръдията на керванджиите — така наречените пясъкострели. Обясниха му, че тези оръжия наистина изстрелват пясък, като зареждат песъчинките електростатично и ги ускоряват до ужасяващата скорост на светлината, увеличавайки хилядократно масата на всяко зрънце. Така при среща с твърд предмет песъчинките го пронизват, след което отделят кинетичната си енергия в експлозия. Били стари, излезли от употреба оръжия на уонките, за което говореха и надписите на неразбираем, изпълнен с разкривени геометрични фигури език върху стволовете.

Когато се върна в гостната, Рейт завари Траз и Анахо да спорят за природата на фунгите. Младежът заяви, че това са същества, създадени от пнумеците, които са използвали пнумски трупове.

— Виждал ли си някога семейна двойка фунги? Или малки фунги? Не. Те са винаги сами. Присъщото им безумие и отчаяние пречи да се кръстосват помежду си.

Анахо махна снизходително с ръка.

— Пнумите също са самотници и се размножават по необичаен начин. Необичаен за хората и получовеците, бих казал, защото системата явно задоволява самите пнуми напълно. Знаеш ли, че разполагат с архиви от милиони години?

— Чувал съм — кимна навъсено Траз.

— Преди да пристигнат часките — продължи Анахо, — тук са властвали пнумите. Обитавали селца с ниски куполовидни къщички, но от тях сега няма и следа. По наше време те живеят в пещери и тунели под старите градове и водят мизерно съществуване. Дори дирдирите смятат за лоша поличба да се безпокоят пнуми.

— Значи часките са пристигнали на Тчай преди дирдирите? — попита Рейт.

— Това и малките деца го знаят — отвърна Анахо. — Само човек от някоя изолирана и далечна провинция — или от далечен свят — би бил неосведомен за подобен факт — той погледна Рейт с любопитство. — Но първите нашественици действително са били старите часки, преди сто хиляди години. Десет хиляди години по-късно се появили сините часки, от една планета, колонизирана далеч преди това при първите космически полети на часките. Старите часки и техните сини потомци се вкопчили в люта битка за Тчай и докарали зелените часки за ударна сила. Преди шейсет хиляди години на сцената се появили дирдирите. Часките вече били пострадали сериозно от междуособната война и тъй като дирдирите ги превъзхождали числено, не било трудно да се установят и да завладеят своя територия. С течение на времето войната била прекратена, но и до ден-днешен тези раси враждуват помежду си. Сравнително скоро, преди десет хиляди години, избухнала космическа война между дирдири и уонки, която се прехвърлила и на Тчай, след като уонките построили укрепления в Ракх и Южен Качан. Но сега вече няма почти никакви сражения, само дребни погранични стълкновения и престрелки. Всяка от расите се бои от другите две и подозира, че набират сили, за да й видят сметката. Пнумите са неутрални и не участват във войните, макар че наблюдават с интерес и си водят записки за техните хроники.

— А как стои въпросът с хората? — попита предпазливо Рейт. — Те кога са дошли на Тчай?

Анахо му хвърли подигравателен поглед.

— Би трябвало сам да знаеш, след като твърдиш, че идваш от света, където са се появили хората.

Рейт усети, че го провокират и премълча.

— Човекът — заговори с поучителен тон Анахо, — се е появил на Сибол и е дошъл на Тчай заедно с дирдирите. Хората са аморфни като восък и податливи на метаморфози. Първо от тях са произлезли блатните хора, после, след двайсет хиляди години — тези като него — той посочи Траз. — Други, поробени, се превърнали в часкоиди, пнумеци и дори уонкоиди. Съществуват хиляди хибриди и изродени потомства. Дори при дирдирхората има разновидности. Безупречните са сред най-чистите дирдирхора. При други обаче се наблюдават примеси на чужда кръв. Всъщност, на това се дължат и моите неприятности — поисках да ми признаят привилегии, които смятах, че ми се полагат, но ми бяха отказани, което доведе и до последващите събития…