Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Ах, ти, нещастно, наперено мъжленце! Върни ни нашето, инак ще съжаляваш горчиво! Ние сме жрици на Женското тайнство!

— Ще бъдете мъртви жрици на Женското тайнство, ако дръзнете да посегнете на моята собственост — озъби се Рейт. Подмина ги със скакуна и прекоси двора. Тук спря, скочи от седлото и помогна на девойката да слезе. Още щом улови тясното й кръстче, можа да си обясни защо се бе втурнал към степта в преследване на илантите, въпреки че интуицията му крещеше да не предприема подобен ход.

— Как се казваш? — попита я той.

Тя се замисли, сякаш Рейт й бе задал сложна гатанка и отговори с видима неувереност.

— Баща ми е господар на двореца Син нефрит — сетне добави: — Ние сме от егейската каста. Понякога ме наричат Цвете Син нефрит, в други случаи Красивото цвете или Цветето на Кат… а още и Илин-Илан.

— Всичко това е прекалено сложно — призна Рейт и момичето кимна, че е на същото мнение. — А как ти викат приятелите?

— Зависи от кастовата им принадлежност. Ти благородник ли си?

— Ами да — потвърди Рейт, който не виждаше причини да отговори другояче.

— Възнамеряваш ли да ме превърнеш в своя робиня? Защото ако не е така, предпочитам да използваш моето име за приятели.

— Никога не съм притежавал робиня — отвърна Рейт. — Вярно, изкушението е голямо… но май ще предпочета името за приятели.

— Тогава можеш да ми казваш Цветето на Кат, което е официалното ми име за приятели, или да ме наричаш с неофициалното — Илин-Илан.

— Е, на първо време това последното ще свърши работа — той огледа двора, улови девойката за ръка и я отведе в залата, където се настаниха на една от масите. Тук най-сетне имаше възможност да разгледа внимателно Илин-Илан, Красивото цвете, Цветето на Кат. — Истината е, че не зная какво да правя с теб.

На двора жриците отново бяха наобиколили водача на кервана, който ги изслуша с любезно и сериозно изражение.

— Не е изключено проблемът да бъде решен без моето участие — продължи Рейт. — Не познавам законите тук.

— Няма закони в степта — обясни девойката. — Управлява само страхът.

Траз се присъедини към тях. Хвърли неодобрителен поглед на девойката.

— Какво смяташ да правиш с нея?

— Да я върна у дома, ако мога.

— Ако го направиш, животът ти ще бъде уреден — заговори му пламенно момичето. — Аз съм дъщеря на знатен род. Баща ми ще ти построи палат.

След думите й недоволството на Траз се поуталожи и той погледна на изток, сякаш се опитваше да си представи пътуването им.

— Няма да е невъзможно — обяви замислено.

— Не и за мен — поправи го Рейт. — Трябва да намеря разузнавателния кораб. Но ако ти искаш, можеш да я отведеш в Кат и да си осигуриш живот без лишения.

Траз погледна със съмнение към жриците.

— Без оръжие и помощ как бих могъл да я преведа през степта? И двамата ще попаднем в робство или ще ни убият.

Ето че към тях се приближи Баоджиян, водачът на кервана. Той заговори с равен глас:

— Жриците настояват да им помогна, което не мога да направя, тъй като прехвърлянето на собствеността е станало далече от кервана. Но се съгласих да поставя един въпрос: какви са намеренията ти относно девойката?

— Не е тяхна работа — отвърна Рейт. — Момичето ми принадлежи. Ако търсят обезщетение, да се обърнат към илантските съгледвачи. Аз нямам работа с тях.

— Думите ти са основателни — кимна Баоджиян. — Жриците също го знаят и възраженията им са породени от тяхното нещастие. Склонен съм да се съглася обаче, че са станали жертва на престъпление.

Рейт вдигна глава и откри, че керванджията го разглежда равнодушно.

— Сериозно ли говориш?

— Свикнал съм да разсъждавам с термини, като права върху собствеността или справедливост на сделката — продължи Баоджиян. — Жриците понесоха тежка загуба. Доколкото ми е известно, за тяхната церемония е необходимо строго определен тип момиче, пътували са надалеч да открият подходящата кандидатура и е ужасно да я изгубят в последния момент. Какво ще кажеш да ти платят солидна премия — да речем, половината от цената за красива робиня?

Рейт поклати глава.

— Не ме е грижа за загубата им. Не видях да се радват, когато момичето се отърва от онези негодници.

— Навярно не са били в настроение за това, дори при такъв щастлив изход — кимна Баоджиян. — Какво пък, ще ги запозная с мнението ти по въпроса. Ще трябва да потърсят друго решение.

— Надявам се, че случилото се по никакъв начин няма да възпрепятства нашето пътуване. Нито ще доведе до неприятни последици.