Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Той извади отново визоскопа. Фигурата бе скрита в сянка, но като нагласи фокуса, даде увеличение и яркост, Рейт успя да се вгледа отблизо в лицето. Изкривените, получовешки, полунасекомоподобни черти бяха застинали в зловеща гримаса, докато Рейт се занимаваше с фокуса, устата се отвори и затвори… Съществото се размърда, пристъпи пъргаво и безшумно напред, после отново застина неподвижно. Държеше една от ръцете си вдигната, в жест, който бе непонятен за Рейт. Траз се беше пробудил й проследи погледа на Рейт.

— Фунг! — прошепна той.

Съществото се извърна рязко, сякаш бе доловило някакъв звук, и направи две грациозни крачки встрани.

— Те са безумци! — обясни шепнешком Траз. — Луди демони.

Дирдирчовекът все още не бе забелязал фунга. Той се въртеше неспокойно под наметалото, опитвайки се да намери най-удобната поза. Фунгът махна зарадвано с ръка и направи три подскока, които го отведоха на шест крачки от дирдирчовека. Там фунгът отново замря неподвижно, втренчил поглед в жертвата си. Наведе се и взе от земята няколко камъчета. Протегнал дългата си ръка над дирдирчовека, фунгът пусна едно от камъчетата.

Дирдирчовекът подскочи изплашено, но не забеляза фунга и след няколко секунди отново се излегна. Рейт не можеше да издържи повече и извика:

— Ей!

Траз му изсъска да мълчи. Ефектът върху фунга беше комичен. Той се метна назад, втренчил поглед към пиедестала и разперил ръце в израз на прекомерна изненада. Дирдирчовекът се подпря на колене и едва сега забеляза фунга, но се вцепени от ужас.

— Защо го направи? — завайка се Траз. — Трябваше да го оставиш да се задоволи с жертвата си!

— Застреляй го с арбалета — рече му Рейт.

— Стрелите не го докосват, сабята не го сече.

— Застреляй го в главата.

Траз изпъшка отчаяно, но вдигна арбалета, прицели се и натисна спусъка. Стрелата изсвистя към бледото лице. В последния миг фунгът отмести глава встрани и стрелата се счупи в камънака зад него.

Фунгът вдигна едър камък, замахна с дългата си ръка и го запокити с невероятна сила. Траз и Рейт се проснаха на пиедестала, камъкът се строши под тях. Без да губи повече време, Рейт насочи пистолета към съществото. Натисна спусъка, чу се щракване и свистене — иглата попадна в гърдите на фунга и експлодира. Странното създание подскочи във въздуха, нададе смаян вик и рухна на земята.

Траз улови Рейт за рамото.

— Убий дирдирчовека, бързо! Преди да избяга!

Рейт се спусна от пиедестала. Дирдирчовекът извади сабята си, изглежда, единственото оръжие, което носеше. Рейт прибра пистолета в колана и протегна ръка.

— Свали сабята, няма причини да се бием.

Учуденият дирдирчовек отстъпи назад.

— Защо уби фунга?

— Защото се готвеше да те убие — защо иначе?

— Но ние не се познаваме! А и ти — дирдирчовекът се взря в мрака — си получовек. Ако си намислил да ме убиеш, то аз…

— Не — спря го Рейт. — Искам само да получа информация, а след това, доколкото зависи от мен, можеш да си вървиш по пътя.

Дирдирчовекът направи кисела гримаса.

— Ти си по-луд и от фунг. Но защо трябва да ти давам информация? — той пристъпи напред, за да огледа Рейт и Траз отблизо. — Тук ли живеете?

— Не, ние сме пътешественици.

— В такъв случай едва ли ще знаете някое подходящо място, където да прекарам нощта.

Рейт посочи пиедестала.

— Можеш да се качиш горе, както направихме ние.

Дирдирчовекът щракна с пръсти.

— А, това вече съвсем не ми е по вкуса — той погледна назад към плочата, под която доскоро се бе сгушил, сетне към трупа на убития фунг. — Вие сте интересна двойка — изглеждате ми кротки, но разумни хора. Както виждате, аз съм уморен и се нуждая от почивка. Какво пък, след като вече ми се представихте, бих желал да ме охранявате, докато спя.

— Убий този наглец! — прошепна ядосано Траз.

Дирдирчовекът се разсмя — зловещ, сподавен кикот.

— Ето че вече ми приличаш на получовек! — сетне се обърна към Рейт. — Виж, ти си странен. Не мога да разпозная вида ти. Някой неизвестен хибрид? Откъде си, къде ти е родината?

Рейт бе решил, че ще е по-добре да не привлича излишно внимание към себе си и засега да не разказва за земния си произход. Но Траз, жегнат от надменността на дирдирчовека, се провикна:

— Той не е тукашен! Идва от Земята, един далечен свят! Родината на истинските човеци като мен! А ти си изрод!

Дирдирчовекът завъртя укорително глава.

— Двама луди. Но какво друго може да се очаква?

Рейт, смутен от неочакваните разкрития на Траз, побърза да смени темата.