Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— А ти какво правиш тук? Онзи дирдирски въздухолет теб ли търсеше?

— Страхувам се, че да. Но не успяха да ме открият, погрижих се за това.

— Беглец ли си?

— Позна.

— Какво е твоето престъпление?

— Няма значение, а и едва ли ще разберете — това е над възможностите ви.

Едновременно заинтригуван и обиден, Рейт се обърна и пое назад към пиедестала.

— Смятам да поспя. Ако искаш да доживееш до утре, съветвам те да се покатериш някъде нависоко, извън обсега на фунгите.

— Изненадан съм от твоята загриженост — призна сухо дирдирчовекът.

Рейт не отговори. Двамата с Траз се върнаха на пиедестала, а дирдирчовекът се изкатери неохотно на един съседен.

Нощта премина. Облаците се кълбяха по небето, но не заваля дъжд. Зората дойде неусетно и озари всичко наоколо в цвета на мръсна вода. Пиедесталът на дирдирчовека беше пуст. Рейт предположи, че си е продължил по пътя. Двамата с Траз се спуснаха на площада и стъкмиха малък огън, за да се стоплят след студената нощ. От другата страна на площада се приближи дирдирчовекът.

След като се увери, че не проявяват враждебност към него, той скъси предпазливо разстоянието до петдесетина крачки и спря, изпънат тържествено в дрипавите си одежди. Траз се намръщи и продължи да разпалва огъня, но Рейт го поздрави любезно.

— Можеш да се присъединиш към нас, ако нямаш нищо против — предложи му радушно.

— Грешка! — прошепна Траз. — Този тип ще ни създаде неприятности. Може да говори гладко и да се държи наперено, но такива като него обичат да похапват човешко месце.

Рейт беше забравил тази малка подробност и огледа подозрително дирдирчовека.

Известно време никой не проговаряше. Пръв наруши мълчанието новодошлият.

— Колкото повече оглеждам дрехите, поведението и снаряжението ти, толкова съм по-озадачен. Откъде твърдиш, че произхождаш?

— Нищо не съм твърдял — отвърна Рейт. — За себе си какво ще кажеш?

— Аз не съм забулен в тайна като теб. Казвам се Анке ди афрам Анахо, роден съм от човек в Зумбервал, в Четиринайсета провинция. Обявен съм за престъпник и беглец, с нищо не стоя над вас и не възнамерявам да предявявам каквито и да било претенции. Та ето ни тук, трима немили-недраги скитници, събрани около огъня.

Траз изсумтя недоволно. Рейт обаче намираше привидно лекомисленото поведение на непознатия за приятно разнообразие.

— И какво е твоето престъпление? — поиска да узнае той.

— Ще ти бъде трудно да го разбереш. Но по същество: не зачетох привилегиите на един тип на име Енце Едо Ездовирам, заради което той донесе за мен на Първата раса. Уповавах се на собствената си находчивост и отхвърлих наказанието. Нещата още повече се влошиха, защото продължих да упорствам в обвиненията си срещу Енце. Накрая, в пристъп на ярост, аз изхвърлих Енце Едо от креслото му на миля над степта — Анке ди афрам Анахо махна обречено с ръка. — По един или друг начин успях да се изплъзна на инквизиторите и сега съм тук, без планове, нито възможности, ако се изключи моята — тук той прибягна до непреводима дума, обединяваща концепции като вътрешно превъзходство, интелектуален устрем и неизбежността на благосклонната съдба, произхождаща от тези качества.

Траз изсумтя отново и отиде на лов за закуска. Анахо го изпроводи с прикрит интерес и малко след това го последва. Двамата се заеха да притичват между каменните плочи, където ловяха насекоми и ги поглъщаха лакомо. Рейт трябваше да се утеши с шепа плодове от пътниче.

След като поутоли глада си, дирдирчовекът се върна да огледа дрехите и снаряжението на Рейт.

— Струва ми се, че момчето спомена някаква далечна планета на име Земя — той чукна чипия си нос с дългия си бял пръст. — Склонен съм да му повярвам, ако не изглеждаше като получовек, което прави подобна идея абсурдна.

— Земята е първоначалният дом на човечеството — отвърна надменно Рейт. — Ние сме истински хора. Вие сте изродени.

Анахо погледна въпросително Траз.

— Това пък сега какво е — някакъв нов култ на получовеците? Както и да е, и преди съм чувал всякакви небивалици.

— Защо не ни просветиш? — предложи раздразнено Рейт. — Разкажи ни как са пристигнали хората на Тчай.

Анахо махна небрежно с ръка.

— Тази история е широко известна и пределно ясна. На Сибол, нашия роден свят, Великата риба излюпила яйце. То било отнесено до брега на Ремура и се озовало на сушата. Едната половина се изтърколила на слънце и станала дирдир. Другата се озовала на сянка и се превърнала в дирдирчовек.