Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Позволете да ви представя — заговори тържествено Зарфо — капитан Добаг Хростилфи, мъдър и способен човек, който ще се погрижи за нас.

Рейт си помисли, че никога досега не бе виждал по-очеваден негодник.

— Хростилфи командва „Пибар“ — продължи Зарфо. — За една съвсем разумна сума той е готов да ни откара до нашата следваща цел, пък дори и тя да е най-далечният бряг на Ворд.

— Колко струва прекосяването на Парапан? — поинтересува се Рейт.

— Само пет хиляди секвина, представяте ли си? — възкликна Зарфо.

Рейт се изсмя презрително и се обърна към Зарфо.

— Повече не се нуждая от помощта ти. Ти и твоето приятелче Хростилфи си потърсете друга жертва за мамене.

— Какво? — извика локхарят. — След като рискувах живота си в онзи пъклен улей и понесох какво ли не?

Но Рейт си беше тръгнал. Зарфо го догони, малко пооклюмал.

— Адам Рейт, правиш сериозна грешка.

Рейт се усмихна мрачно.

— Да, вместо някой честен човек, наех теб.

— Кой смее да твърди, че съм нечестен? — попита обидено Зарфо.

— Аз. Хростилфи ще се продаде и за сто секвина. Навярно ти е поискал петстотин. А ти си му казал: „Защо да не спечелим и двамата? Адам Рейт е лековерен човек. Аз ще му кажа цената и всичко над хиляда секвина ще бъде мое.“ Хайде сега, върви си.

Зарфо подръпна разкаяно дългия си нос.

— Ужасно грешиш в преценката си за мен. Току-що смъмрих Хростилфи, който си призна, че се е опитал да ни измами. Сега предлага кораба си за… — Зарфо се покашля смутено — хиляда и двеста секвина.

— Нито грош повече от триста.

Зарфо разпери ръце и се върна. Не след дълго се приближи Хростилфи с молба Рейт да огледа кораба. Рейт го последва до „Дибар“ — прогнило корито с дължина четирийсет стъпки, задвижвано от електростатичен двигател. Капитанът го засипваше с хвалби:

— Корабчето ми е най-бързото по тези ширини! Цената ви е абсурдна. Ами моите капитански умения? Имате ли представа колко струва горивото? Пътуването ще изтощи енергоклетките — сто секвина, които не мога да си позволя. Трябва да платите за енергията и за допълнителните провизии. Аз съм щедър човек, но това не означава, че ще живеете на гърба ми.

Рейт се съгласи да заплати за енергията и значителна част от провизиите, но не и за монтажа на нови резервоари за вода, допълнително снаряжение за навигация при лошо време, както и амулети против уроки на носа. Освен това поиска да отплават на следващия ден, при което Хростилфи избухна в ироничен кикот.

— Това ще е удар право в мутрата на стария локхар. Толкова разчиташе да се повесели поне седмица в „Морски дракон“.

— Може да остане колкото пожелае — заяви Рейт. — Стига да си плати.

— А, виж, в това се съмнявам — отвърна все така засмяно Хростилфи. — Добре, какво да правим с провизиите?

— Купи ги. Ще ми покажеш списък на покупките и аз ще проверя всичко.

— Ще ми трябват сто секвина аванс.

— За глупак ли ме вземаш? Не забравяй, утре по пладне отплаваме.

— „Пибар“ ще бъде готов — обеща с помръкнало лице Хростилфи.

Когато се прибра в „Морски дракон“, Рейт завари Анахо на терасата. Дирдирчовекът посочи един силует, очертан върху вълнолома.

— Виж го къде стърчи. Това е Хелсе. Виках го по име, но той сякаш изобщо не ме чува.

Хелсе извърна глава, лицето му беше мъртвешки бяло. За един кратък миг погледите им се срещнаха, после той бавно се отдалечи.

По обяд пътниците се качиха на „Пибар“. Хростилфи ги поздрави ентусиазирано. Рейт непрестанно се оглеждаше, питайки се каква ли ще е поредната измама на негодника.

— Къде са провизиите?

— В главния салон.

Рейт огледа сандъците и кутиите, свери ги със списъка с покупки на Хростилфи и беше принуден да признае, че дребосъкът бе закупил всичко на съвсем разумна цена. Но защо, зачуди се той, не ги бе струпал отпред, в лазарета? Когато натисна вратата, установи, че е залостена.

„Интересно“ — помисли си. След това повика Хростилфи.

— Най-добре да преместим припасите в лазарета, преди да излезем в открито море.

— Всяко нещо с времето си! — отвърна капитанът. — Първо най-важното! Да се възползваме, доколкото можем, от сутрешното течение!

— Но това ще ни отнеме само няколко минути. Отключи вратата и сам ще ги пренеса.

Хростилфи махна небрежно с ръка.

— Смятай ме за суеверен, но някои неща ги правя в определен ред.

Зарфо, който в този момент бе слязъл в салона, погледна с любопитство вратата на лазарета.

— Хубаво де, щом така смяташ — примири се Рейт.