Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Зарфо понечи да каже нещо, но улови погледа на Рейт и прехапа език.

Хростилфи излезе навън да развързва въжетата.

Сетне запали двигателя и се премести в капитанската рубка. Корабът се понесе по вълните.

Рейт пошепна нещо на Траз и той застана до Хростилфи. Чергарят извади арбалета си, постави стрела в жлеба и го окачи небрежно на колана си. Капитанът го изгледа раздразнено.

— Внимавай, момче! Доста безразсъден начин да се отнасяш с оръжието.

Траз сякаш не го чу.

Рейт размени няколко думи със Зарфо и Анахо, след което излезе на предната палуба. Запали един стар парцал и го натика във вентилационната шахта на лазарета.

— Какви са тези глупости? — изкрещя ядосано Хростилфи. — Да не си решил да ни подпалиш?

Рейт запали още парцали и продължи да ги пуска през вентилатора. От лазарета се чу сподавена кашлица, развълнуван шепот и тропот на крака. Капитанът посегна към кесията си, но забеляза бдителния поглед на Траз и готовия за стрелба арбалет.

Рейт напусна без бързане предната палуба.

— Има оръжие в кесията — докладва Траз.

Хростилфи се беше вцепенил от изненада. Той направи рязко движение, но замря, когато Траз вдигна арбалета. Рейт откачи кесията, подаде я на чергаря и извади два кинжала и една кама от различни джобове из дрехите на капитана.

— Слез долу — нареди му той. — Отвори вратата на лазарета. Кажи на приятелите си да излязат един по един.

С потъмняло от гняв лице Хростилфи се спусна по стълбата и след като промърмори няколко ядни думи, отвори вратата. Шестима разбойници излязоха един след друг, за да бъдат обезоръжени от Анахо и Зарфо и пратени на палубата, откъдето Рейт ги избутваше зад борда.

Най-сетне лазаретът се изпразни. Изведоха Хростилфи на палубата, ала той отново бе възвърнал самообладанието си и типичното си хладнокръвие.

— За всичко си има обяснение! Това е нелепо недоразумение!

Рейт отказа да го слуша и капитан Хростилфи се присъедини към своите другари в морето. След като размаха юмрук и отправи няколко проклятия и заплахи към ухилените пътници на „Пибар“, той заплува с широки движения към брега.

— По всичко изглежда — подхвърли Рейт, — че останахме без навигатор. В коя посока е Зара?

Зарфо имаше оклюмал вид. Той посочи със сбръчкания си черен пръст.

— Мисля, че е нататък — след това се обърна и погледна към седемте подскачащи върху вълните глави. — Не мога да разбера тази ненаситна човешка алчност за пари! Погледнете само до какво може да доведе! — облиза се нервно и после им показа блестящите си зъби. — Какво пък, да оставим в миналото този неприятен инцидент. Сега ние командваме на „Пибар“! Напред: към Зара, река Иш и Смаргаш!

През целия първи ден Парапан беше спокоен. На втория се появи леко вълнение. На третия черен облак забули хоризонта на запад, пронизвайки морето със светкавици. Излезе вятър на силни и резки пориви, в продължение на два часа „Пибар“ подскачаше и се тресеше, след това бурята отмина и корабът продължи през по-спокойни води.

На четвъртия ден в далечината се появи Качан. Рейт изравни кораба с една рибарка лодка и Зарфо попита за посоката към Зара. Рибарят, мургав старец със стоманени обеци на ушите, им посочи мълчаливо. „Пибар“ се понесе напред и по залез-слънце навлезе в делтата на Иш. Светлините на Зара трепкаха по протежение на западния бряг, но корабът подмина пристанището и продължи на юг по реката.

Розовата луна Аз изгря над водата, през цялата нощ „Пибар“ плаваше нагоре по течението. Сутринта ги завари в плодородна страна, с редове от засадени покрай брега дръвчета. Постепенно земята взе да става сушава и камениста и известно време реката се виеше сред купчини от обсидианови канари. На следващия ден съгледаха на брега отряд високи мъже с черни наметала. Зарфо каза, че били диваци от племето нис. Те стърчаха неподвижно, втренчили погледи в „Пибар“.

— Далече от тези типове — посъветва ги Зарфо. — Живеят в дупки като нощните кучета, но според мнозина са по-свирепи и от тях.

Късно следобед ниският бряг бе сменен от пясъчни дюни и Зарфо предложи да спрат в дълбока вода, за да прекарат нощта.

— Нагоре има плитчини и пясъчни ивици — обясни той. — Ще се наложи да слизаме на брега и да разузнаваме. Не се съмнявайте, че нисаите са ни проследили. Ако им се удаде възможност, ще нападнат кораба и ще ни избият.

— Няма ли да ни нападнат, ако хвърлим котва?

— Не, те се страхуват от дълбоката вода и никога не използват лодки. На котва ще бъдем в същата безопасност, както в Смаргаш.