Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Няма да споря с теб за теологията, Джихана — напрегнато продума той. — Ала има някои неща, засягащи Брайън, които не е зле да знаеш, преди да запратиш душата му в този особен ад, запазен за занимаващите се с ерес. На първо място, силата на Брайън бе лично негово достойнство. Той не я бе получил от никакъв външен източник, независимо дали от Дерините или от другаде. Властта и могъществото на Брайън са унаследени по мъжка линия от времената на Камбър и Реставрацията.

Наистина Морган помогна на Брайън да осъществи своите възможности. Той го насочваше към оползотворяването на тези сили. Но потенциалът бе на Брайън, вроден в него самия, тъй както става с всяко мъжко дете от рода на Халдейн; също както го нося аз, моите синове и Келсън.

— Това е абсурдно — решително изрече Джихана. — Такива сили не могат да бъдат наследствени.

— Не съм казал, че се предават автоматично — индивидът носи само потенциала. Един мъж от рода Халдейн може да притежава тази сила по всяко време. А сега е ред на Келсън.

— Не. Не бих го позволила.

— Защо не оставиш Келсън сам да реши?

— Защото е още дете — отвърна нетърпеливо Джихана. — И не знае кое е най-доброто за него.

— Келсън е крал и ще бъде коронован още утре в катедралата „Св. Георги“. Ще го лишиш ли от правото му да носи тази корона след ритуалните процедури, Джихана?

— Че кой ще се осмели да му я отнеме?

— Не аз, Джихана, ако това си мислиш — усмихна се Нигел. — Достатъчно съм доволен от привилегията да бъда дук на Картмур. Брайън искаше това.

— А ако не беше доволен в качеството си на дук на Картмур, тогава какво щеше да сториш? Щеше ли да има значение за теб желанието на Брайън?

— Мисля, че не си ме разбрала — усмихна се отново Нигел. — Брайън беше мой брат, както и мой крал. Дори да не бях приел тази титла от любов към него, нямаше да имам никакви права, знаеш сама. Брайън като по-възрастен син унаследяваше всичко — но дори обичта към брат ми да не бе ме заслепила, все пак щях да бъда обвързан с клетва към Съвета на лордовете, за да запазя спокойствието и мира на краля. Обичах го като крал, както и като брат, Джихана.

— И аз също го обичах — направи опит да се защити кралицата.

— Но избра твърде странни методи да го покажеш.

— Мога да го обичам като мъж и все пак да ненавиждам делата му, нали?

— Нима? — запита иронично Нигел. — Струва ми се, че имаме различни определения за любовта, Джихана. Според моя начин на мислене любовта е нещо повече от изричане на мъгляви и неопределени чувства към някое човешко същество. Тя означава също приемането на всичко, свързано с този човек, макар и понякога да не го одобряваш. Но ти никога не си била способна на това, нали? В противен случай би приела от самото начало, че по необясним и особен начин Брайън е магьосник и че най-добрият способ да управлява за него бе да използва дарената му сила, за да запази мира в тази страна, която той толкова обичаше.

Той извърна лице към нея.

— Ако се взреш назад в годините, би трябвало да признаеш, че Брайън не е злоупотребявал с тази мощ — нито пък Морган. През времето, когато бяха заедно, те никога не използваха силата си, освен за добро.

Когато например Брайън посече Марлук, Джихана, аз бях до тях, яздех заедно с него и с Морган. Нима можеш да се съмняваш, че стореното от тях не е за добро? Помисли си само къде щяхме да бъдем всички днес, ако Марлук беше спечелил…

Джихана нервно закърши ръце, като се замисли за ония години.

— Брайън никога не ми е споменавал нищо за това.

— Защото знаеше за чувствата ти към Морган — отвърна меко Нигел. — Но дори и при тези обстоятелства той неведнъж се опитваше да ти обясни. — Нигел впери поглед право в очите й. — Не си ли спомняш за времената, когато ти говореше за владенията си, за божествения произход на кралското си могъщество? Това не бе само една обикновена легенда, предавана от поколение на поколение крале, за да оправдаят божествената праведност на своето владичество.

— Защо не? — сопна се твърдоглаво тя. — Така е било и с други кралски династии. Всички крале твърдят, че правото им на власт е божествено.

Нигел вбесено вкопчи пръстите на едната си ръка в другата.

— Джихана, би ли ме изслушала? До съзнанието ти не стига и дума от това, което ти говоря. Опитвам се да ти внуша, че дори и да намираш Деринийната сила на Морган за отвратителна… а ти никога не си го пазела в тайна… те нямат нищо общо с Брайън. Могъществото на Брайън принадлежеше единствено на него!