Елизабет Гаскел - Кранфорд

Макар че мис Мати се стъписа, тя се подчини на Съдбата и на Любовта.

Често съм забелязвала, че всеки си има свой собствен начин да прави незначителни икономии — навикът старателно да се пести и най-дребната монета — и всяко нарушение в това отношение може да го раздразни повече, отколкото ако се изхарчат шилинги и лири стерлинги за нещо действително екстравагантно. Един мой познат, възрастен господин, прие съобщението за неплатежоспособността на акционерната банка „Джойнтсток“, в която бе вложил част от парите си, със стоическо примирение, но цял един дълъг летен ден не остави на мира семейството си, защото някой бил откъснал (вместо да изреже) изписаните листове на вече ненужната му банкова книжка. Разбира се, съответните листове от другата страна на книжката изпаднали и това излишно разхищение на хартия (неговият начин да икономисва) го раздразни много повече, отколкото пълната загуба на парите му. Когато за пръв път започнаха да се употребяват пликовете, той ужасно се изтерза. Единственият начин, по който можеше да се примири с такова разхищение на скъпия за него артикул, беше търпеливо да обръща наопаки всички пликове, изпратени до него, и по този начин да ги прави отново годни за употреба. Дори и сега, примирен от годините, го виждам да хвърля жални погледи към дъщерите си, когато те изпращат някому цял лист хартия, на който са написани само три реда, и то от едната страна, за да отговорят на някоя покана. И аз не се срамувам да си призная, че притежавам тази човешка слабост. Канапите и вървите са моето слабо място. Джобовете ми се пълнят с малки гранки връвчица, събрана и намотана, готова за употреба, от която никога не става нужда. Сериозно се дразня, когато някой разреже връвта на един пакет, вместо търпеливо и старателно да я развърже и размотае. Не мога да си представя как могат хората да използват така безотговорно гумените ластичета, които са по-съвършени от всякакъв канап. За мен такова гумено ластиче представлява ценно съкровище. Имам едно, което не е ново — прибрах го от пода преди около шест години. Действително опитах се да го употребя, но не ми даде сърце и не можах да си позволя такава екстравагантна постъпка.

Други пък се измъчват от малките парченца масло. Те не могат да следят разговора, защото изпитват раздразнение, предизвикано от навика на някои хора неизменно да си вземат повече масло, отколкото могат да изядат. Не сте ли забелязвали тревожния (почти хипнотизиран) поглед, който тези хора приковават в маслото? Те ще изпитат голямо облекчение, ако могат да го скрият от погледа си, като го пъхнат в собствената си уста и го глътнат, а се чувстват наистина щастливи, ако лицето, в чиято чиния се намира оставеното масло, неочаквано отчупи парченце препечен хляб (съвсем несъзнателно) и го изяде. За тях това не е разхищение.

Мис Мати Дженкинс пък се скъпеше за свещите. Прилагаше различни начини да ги използваме колкото се може по-малко. През зимните следобеди тя обикновено сядаше да плете по два-три часа — това можеше да прави и на тъмно, и на светлината от огнището — и ако попитах дали да позвъня да донесат свещи, за да привърша зашиването на маншетите си, тя ми казваше да не си „бода повече очите“. Свещите се внасяха обикновено с чая, но ние горяхме само по една. Тъй като винаги очаквахме някоя приятелка да ни посети привечер (но никой не идваше), необходима беше някаква хитрина свещите ни да бъдат винаги еднакво дълги, готови да бъдат запалени, като че ли са горели две по две. Свещите се палеха подред и независимо от това за какво говорехме или какво вършехме, очите на мис Мати бяха обикновено приковани към тях и тя беше готова да скочи да загаси едната и да запали другата, преди да са станали толкова неравни по дължина, че да е трудно да се възстанови еднаквият им вид през цялата вечер.

Спомням си, че една вечер тази икономия на свещите особено ме подразни. Много ми беше досадила моята принудителна почивка, през която трябваше „да не си бода очите“, още повече, че мис Мати беше задрямала и аз не исках да подклаждам огъня и да рискувам да я събудя, така че дори не можех да седна на черджето до огнището и да се пърля, шиейки на светлината на огъня, както беше станало обичайно за мен. Предположих, че мис Мати сънува младите си години, защото в неспокойния си сън тя промълви една-две думи, отнасящи се до отдавна починали хора. Когато Марта донесе запалената свещ и чая, мис Мати се стресна и се огледа със странен и объркан поглед, като че ли не ние бяхме хората, които очакваше да види пред себе си. Един леко тъжен израз засенчи лицето и, когато позна коя съм, но веднага след това се опита да ми се усмихне както обикновено. През време на чая говореше непрестанно за детските и младежките си години. Може би това й напомни за желанието да прегледа всички стари семейни писма и да унищожи тези, които не трябва да попадат в ръцете на непознати хора, а тя често беше говорила за необходимостта да се свърши тази задача, но винаги се бе въздържала с плаха боязън да не изпита болезнени чувства. Тази вечер обаче тя стана след чая и отиде да вземе писмата в тъмното, а тя се гордееше с прецизния и спретнат начин, по който всичко бе подредено при нея, и обикновено ме гледаше с безпокойство, когато запалвах свещ, за да отида в другата стая за нещо. Като се върна, в стаята се разнесе приятният мирис на тонкин бийнз 24 24 Ароматични семена на южноамериканско тропическо дърво от рода на акациите. — Б.пр. . Винаги съм усещала този парфюм във всяко нещо, което е принадлежало на майка й, а много от писмата бяха адресирани до нея — пожълтели снопчета любовни писма по на шестдесет-седемдесет години.