Елизабет Гаскел - Кранфорд

Действително другото беше по-елегантно място, но както повечето елегантни неща съвсем не беше красиво, нито пък приятно или пък уютно; така че, докато обядвахме, прислужничката избърса и изтърка столовете в кантората и ние останахме там до края на деня.

Поднесоха ни пудинг преди месото и аз си помислих, че мистър Холбрук ще се извини по някакъв начин за своята старомодност, но той започна така:

— Не зная дали харесвате новоизлюпените порядки.

— О, ни най-малко! — каза мис Мати.

— И на мен не ми харесват — каза той. — Моята икономка иска да въведе тези нови моди, а пък аз казвам, че когато бях млад, ние се придържахме строго към нарежданията на баща ми „не ядем ли бульона — няма месни топчета; няма ли месни топчета, няма и говеждо“. Той винаги започваше обяда с месен бульон. След това имахме галушки, варени в бульона заедно с говеждото месо, и накрая самото месо. Ако не си изсърбвахме бульона, не получавахме месните топчета, които обичахме много повече; а говеждото идваше най-накрая и само тези получаваха от него, които са се справили добре с бульона и месните топчета. А сега хората започват със сладки неща и обръщат обяда с главата надолу.

Когато поднесоха патиците и пресния грах, ние се спогледахме смутено — имахме само двузъби вилици черни дръжки. Действително стоманата лъщеше като сребро, но какво да сторим? Мис Мати набождаше грахчетата едно по едно на върха на зъбците, така както Амине е яла оризовите зърна след пиршеството си с Гул 20 20 Източен демон. — Б.пр. . Мис Поул с въздишка остави настрана непокътнатата си чиния с крехък пресен грах, тъй като той се изронваше непрестанно между двата зъбеца на вилицата. Аз погледнах домакина ни — той изсипваш огромни количества грахчета с големия си закръглена върха нож направо в широката си уста. Видях, последвах примера и оцелях! Приятелките ми, въпреки че видяха какво направих, не можаха да съберат достатъчно смелост, за да извършат нещо неизискано, ако мистър Холбрук не беше толкова ужасно гладен той вероятно щеше да забележи, че вкусният грах бе вдигнат от масата почти недокоснат.

След обяда внесоха една глинена лула и плювалник и като ни помоли, в случай че тютюневият дим ни е неприятен, да се оттеглим в друга стая, където той скоро ще се присъедини към нас, той поднесе лулата си на мис Мати и я помоли да я натъпче с тютюн. Когато бил млад, по този начин се оказвало уважение към някоя дама. Но тази проява на почит към мис Мати се оказа твърде неподходяща, тъй като сестра й я беше научила да се отнася с абсолютно отвращение към всякакъв вид пушене. Да бъде предпочетена по този начин, може би подейства като шок на нейната изтънченост, но същевременно я поласка. Тя изящно натъпка силния тютюн в лулата, след което ние се оттеглихме.

— Да се обядва с ерген, е много приятно — каза тихо мис Мати и ние се настанихме в кантората. — Надявам се само, че не е непристойно, а толкова много от приятните неща са.

— Колко много книги има! — каза мис Поул, оглеждайки стаята. — И колко са прашни!

— Мисля, че сигурно прилича на някоя от стаите на великия доктор Джонсън — рече мис Мати. — Какъв издигнат човек трябва да е този твой братовчед!

— Да — каза мис Поул. — Той обича много да чете, но страхувам се, че е станал доста недодялан, като живее сам.

— О, „недодялан“ е много силна дума! Бих го нарекла ексцентричен. Умните хора са винаги такива — отговори мис Мати.

Когато мистър Холбрук се върна, той ни предложи да се разходим из полето, но двете по-възрастни дами се бояха, че е влажно и кално, а и техните капишони били доста неподходящи да се носят върху шапчиците им. Те отклониха поканата и отново само аз останах да го придружавам в обиколката, която бил длъжен да направи, за да нагледа хората си. Той крачеше напред, напълно забравил за моето съществуване, беше се умълчал от успокояващото въздействие на лулата и все пак това не беше истинско мълчание. Вървеше пред мен леко приведен, с ръце, сключени зад гърба си, а когато някое дърво или облак се мернеше пред очите му или съзреше далечните пасбища по възвишенията, той декламираше, изричайки думите с висок, тържествен, звучен глас, който подчертаваше истинските му чувства и разбиране. Пред нас, край къщата, се издигаше старо кедрово дърво.

— „Кедърът простира тъмнозелените си сенчести пластове.“ 21 21 Цитат от стихотворение на Алфред Тенисън (1809–1892). — Б.пр. Прекрасно казано — „пластове!“ Чудесен човек!