Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

Адвоката мигом се изправи:

Съдът се оттегли на кратко заседание с другарска закуска.

Йоасаф попита: дали съдът ще вземе предвид защитното слово на Автора? Едва ли, каза един от репортерите, защото писмото е писано преди векове, а този Автор не е от авторите, които ще ги четат векове наред — този е скоротечен. Да, съгласи се Блез, ама поне е достоен, извини се човекът, задето ни е омаскарил, добре го рече: искам да се извиня на своите герои. Омар допълни: и по-лошо сме виждали, пък и какви герои сме ние — дрисльовци. Едно време какви герои е имало! Диона заяви, че щом такива майстори на любовното изкуство като Овидий едва успяват да си пласират книгите, и то като ги пробутват в библиотека „Световна класика“, какво тогава да говорим за сукалчета като Автора, който едва прохожда в това изкуство. Катон Марк Аврелиевич се изправи и обяви гръмогласно, че според него лично стилът — това е човекът. Блез допълни, че думите на Катон са съвсем правилни, особено като се има предвид, че не са негови, и отбеляза, че всички жанрове са добри с изключение на скучните. Но, продължи той, тези думи пък не са мои, а на Волтер. Йоасаф разказа, че познавал един Волтер, който не само умрял от старост, но и откраднали тленните му останки. — дали пък не става дума за него? Редника обяви, че един негов приятел тъй обикалял гробищата уж да краде тленни останки, пък всъщност задирял безутешните вдовици, при това с успех.

След няколко минути Съдията обяви тържествено:

— След като се запозна с всички обстоятелства по делото, съдът намери за виновни:

Първо — Блез Паскал за това, че обижда с пръсти длъжностни лица, че сравнява хората с растителния вид Фрагмитес комунис и пише книги с мисли. На основание член този и онзи, алинея втора, Блез Паскал се наказва с година и половина лишаване от свобода.

Второ — Йоасаф Друмника за това, че, използувайки светейшия си облик, живее добротелно, скита и събира философски учения, като се прави на странствуваща любов към човека. На основание съвсем друг член, без алинея, се наказва с публично гилотиниране на ореола.

Блез веднага се развика, че това си е жива подигравка; тъй де, в края на краищата той не е криминален, не е някакъв дребен джебчия, а обижда политически фигури, при това, като им показва среден пръст, следователно заслужава4 много по-тежко наказание, поне четири години, за всеобщо назидание, за урок на всички, особено като се има предвид, че виното в затвора е превъзходно. Накратко, Блез обяви, че ще обжалва решението пред по-горна инстанция, с молба присъдата му да бъде увеличена.

Йоасаф също се възползува от правото си на последна дума. Той просто попита:

— Как бе, хорица добри, ще живеете от днес нататък без последния човек с ореол?

Но въпросът му отекна глухо в празната, съвсем празна съдебна зала.

Час по-късно всички се събраха на градския площад, за да присъствуват на екзекуцията. Фанфаристи надуха медни тръби, загърмяха яростни барабани, после се показа величествената фигура на Екзекутора. Йоасаф стоеше покорно на високия подиум, облечен в своята винаги ослепително чиста роба. Ореолът му блестеше и хвърляше милион досадни слънчеви зайчета в очите на тълпата. До самия дръвник някак тъжно скучаеше избелялата от хилядолетията бохча, пълна с какви ли не философии за живота.

Ореолът блестеше високо над всички останали — като арка от неземни светлинни сияния. После за миг над него се появи друго сияние — ослепителното острие на брадвата.

Защото, уважаеми читателю, над сиянието на ореола винаги се появява сиянието на брадвата. Макар и за миг, но това е напълно достатъчно.

Сега Йоасаф е жалко смешен — не знае какво да прави с главата си, вече нищо не я увенчава със святост, само от двете страни на темето едва се показват белезникави пънчета като покълващи млади рогца. Той вече не е с ореол, той вече прилича на Рогатия. Или, което е същото — вече е като всички нас. Всички се разотидаха, над площад „Опосум“ в Ню Бабилон отново легна плътна тишина. По-късно съдебната заседателка разказваше, че видяла как отгоре се спуснало ангелчето, завършило далекосъобщителна техника, и отнесло на небето светостта на Йоасаф. Според други очевидци веднага след екзекуцията Йоасаф продал тетрадките с философски учения за стара хартия и поел към кръчмата на Диона да оползотвори разумно парите. Според трета версия Екзекутора прибрал ореола, залепил го с универсално лепило за главата и сега се показва с един пътуващ цирк като чудо на чудесата.