Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

Последният стих веднага породи дискусия. Съдията рече, че човек наистина не знае какво не знае, тъй като, ако го знае! значи не може да не го знае, защото незнанието е отвъд знанието му, но не би било зле да знае поне какво знае, защото иначе е очевидно. Не се разбра какво е очевидно, но Омар възкликна, че всяко знание поражда незнание, защото знанието е радиусът на кръга, докато незнанието е неговата обиколка. Младежа попита: означава ли това, че отношението между знанието и незнанието е равно на две по числото пи? Отговорено му беше, че не, не означава, а е казано от древногръцки мъдрец — Анаксагор, Протагор, Диагор или Навуходоносор, известен още като Набуко. Редника обяви, че е чувал за един от четиримата, но не си спомня за кого точно, а Йоасаф подметна, че познавал един Анаксагор, когото обвинили в безбожие, но Йоасаф му помогнал да избяга от Атина за Лампсака — дали пък не става дума за него? Катон Марк Аврелиевич се изправи и обяви гръмко и тържествено, че според него лично знанието е сила. Редника не се съгласи: един негов приятел тъй разчитал само на знанията си, ала на сутринта едва се държал на краката си. Блез потвърди становището на Катон, защото всъщност е на Френсис Бейкън, но е казано много преди него, а на латински звучи така: сиенция е потенция. Редника мигом се вклини с фразата, че щом става дума за потенция, той смята себе си за първоразредник, ако не дори международен гросмайстор, докато един негов приятел тъй се опитал да атакува по дамския фланг и не само изпаднал в цайтнот, ами после трябвало да пие отварка от магарешки бодли за подсилване. Диона обяви пред всички, че някои присъствуващи (поглед към Катон Марк Аврелиевич) също имат проблеми с потенцията, затова не е обидно да се каже пред всички по колко таблетки сиенция трябва да се взимат дневно, преди или след ядене. Кметът се развика, че типове като тия двамата, които консумират безразборно магарешки бодли след ядене и после опипват младите фармацевтки, са всъщност хипохондрици, аналфабети и спиритисти, затова трябва да си получат заслуженото.

Отново се върнаха към разпита на примитивния робот. Той рече, че би бил непоносимо щастлив да възмогне на хората, ако знаеше някакви състоятелства по пришествието, но за въжделение не е бил на местопостъплението, затова неговите указания нямат способена юридевическа столност. Робот-машинописката се опита да осмисли фразата и помоли свидетеля да говори по-бавно. Роботът заяви, че би възнасял сумите по-плавно, но обструкцията му е такава, проституирай е доста първовидно, с най-обновени игрални схеми. Съдията го попита дали знае нещо за убиеца и убития. Възвира се, рече роботът, магар че не пях там. Аз се бях излегнал на пара в бръчката на Диона и си биех, когато дойде увиецът и тръгна с кош увития. Някакви сведения за самоличността им? Само личността им е безпозната, на вид са средни на пръст, без обособени мелези, вернооки и плашливи в главата. Случайно да са тия двамата? Да, рече роботът, те са, припознах ги още щом ги върнах, единият е увиецът, а другият е увитият.

Разбра се, че от него няма да има никаква полза, затова го изпратиха по живо, по здраво. Съдията прикани към допълнителни сведения. Обвинителя рече, че макар и глуповат на вид, преждеговорившият робот е дал изключително ценна идея: защо да не се приеме, че Блез е убиецът, а Йоасаф — убитият, или пък обратното? В края на краищата това са хора вън от социалното русло, лумпени и номади, стануват без надзор, обезверени от живота, стигнали ръба на пропастта, дори паднали на дъното й, герои на Зола — защо да не се приеме една такава версия? В своята безизходица тези негодници, тези декласирани типове, тези вагабонти стигат дотам, че започват да се самоизяждат, да се самоунищожават, защото търсят под слънцето място за своето злодейство. Воден от кървава отмъстителност, в потайна доба, под някой от мостовете, където тези отрепки прекарват нощите си, в ръката на единия блясва кама и… Съдията отбеляза, че не през нощта, а посред бял ден, на което Обвинителя каза: това само подсилва жестокостта на деянието. Съдията обърна внимание, че само единият от тях е друмник, докато другият е редовно регистриран, следователно не спи под мостовете, а си има дом и легло, на което Обвинителя отвърна: един е напълно достатъчен. Не е изключено, каза Съдията, това е находка, отчаянието е лош съветник, както между прочем и ревността, заради която са извършвани хиляди престъпления; ревността е ръждата на душата, нейната гадна воняща тиня, нейното дисектиращо острие, затова и впрочем. Заради ревността Отело удушава своята Дездемона, макар да става дума за друго дело, описано в тълкуванията на Върховния съд, но фактът си е факт, заради което изобщо. Времето и бирата лекуват всичко, да, но не и ревността, защото бирата съдържа витамин В1, също фекс медициналис, а във времето даже и витамини няма, затова те подсилват ревността, както и отчаянието, тъй че не е изключено, дори напротив — включено е, както нали. Един факт обаче компрометира и комплицира тази стройна, елегантна като холивудска звезда логическа верига: не се знае койе трупът. Тук Кмета се развика, че типове като тия двамата убиват, без да оставят трупове, а на всичко отгоре звънят посреднощ по хорските звънци и казват мръсни думи по домофоните, затова са фистули за обществото, язви на неговия дванайсетопръстник, апаши и екстремисти и трябва да си получат заслуженото.