Адвоката мигом се изправи:
— О, любимия злодей тя чака
да я отведе във царството на мрака
и върху гниещата мърша на чакал
да изпълнят своя брачен ритуал.
Това четиристишие отново породи дискусия. Редника вметна, че вероятно под брачен ритуал се разбира нещо, за което не е прието да се говори на висок глас, един негов приятел тъй никога не говорел за брачните ритуали на висок глас, а после се разбрало, че е хермафродит. Диона не разбра какво общо има едното с другото, затова Редника обясни, че хермафродитите са способни да извършват брачните ритуали съвсем самостоятелно. Катон Марк Аврелиевич попита: за какъв дявол им е тогава мърша на чакал? Отговорено му беше, че сигурно става дума за литературна алегория. Тогава Катон Марк Аврелиевич се почувствува обиден; в края на краищата, каза той, пиявиците също са мили животинки, полезни за човека, какво толкова унизително има, че са хермафродитни. Това, както се казва, е органически присъщо на всички ресничести червеи, на тениите, на някои ракообразни и мекотели, а не само на пиявиците, затова протестирам да се обиждат Хирудо медициналис. Пиявиците са като властта, допълни Катон Марк Аврелиевич — смучат кръв, но заради всеобщото благо. Йоасаф разказа, че познавал един Хермафродит, кръстили го така, защото бил син на Хермес и Афродита, получил красотата и на двамата едновременно, ама не щеш ли, веднъж го пожелала нимфата Салмацида — дали пък не става дума за него? Редника се захили многозначително и попита: и осъществиха ли се? А, не помня какво стана, продължи Йоасаф, доста време мина, но доколкото си спомням, боговете ги сляха в едно двойствено същество, ни жена, ни момче, нееднакво е всичко в тях и еднакво, ама аз разказах тази история на Овидий и той я описа в своите „Метаморфози“. Има такива писатели — ти им разкажеш нещо, пък те в сию минуту тичат вкъщи и правят от нещото разказ. Диона попита: да не е оня Овидий, който бил голям майстор в любовното изкуство? Нека дойде, да го видим що за майстор е. Съдията поясни, че обикновено хермафродитите се размножават кръстосано, сиреч едното участвува като мъжко, другото като женско, без значение кое как, свободна любов, въпрос на удоволствие, но има и такива, при които двата вида гамети узряват едновременно, тогава те се самооплождат. Кмета се развика, че типове като тия двамата, които свободно си избират как да се оплождат, а понякога — като им узреят гаметите — се самооплождат, при това, без да са деца на богове, ами са от простолюдието, не са нищо друго освен утописти и ревизионисти, затова трябва да си получат заслуженото.
— Моля да се спазва процесуалният ред — каза Съдията. — Следва задължителна почивка с проветряване, след което ще продължим с разпита на подсъдимите.
През почивката всички вкупом отидоха да се проветрят в задименото барче на съда. Читателят вероятно не знае (откъде би могъл да знае?), че в Ню Бабилон съдът и театърът имат общо барче, но не защото и двете институции служат на шоубизнеса, а поради териториалната им близост. Беше преди, по време или след репетиция — няма значение, барчето по всяко време е наблъскано до полилея с гръмогласни актьори и актриси, които говорят неприличности, но пък с много правилна дикция. Актьорите са странно племе — в живота те играят много по-талантливо, отколкото на сцената; те твърдят, че вината за тази аномалия е в драматурзите — в живота драматурзите мислят нормално, пък го изобразяват с краката нагоре; драматурзите от своя страна се оправдават, че вината е в живота — в живота животът е много по-нормален, отколкото им се иска на ония отгоре; ония отгоре, разбира се, няма защо да се оправдават. Но, така или иначе, тази верига от взаимни обвинения е дълга и усукана, затова побратимяването между театъра и съда е от взаимна полза.
Още с влизането си единият от репортерите обяви, че в този процес има нещо подозрително — съдят двама за убийство, а не се говори за убит. Затова не е чудно убийството да е само хитър трик за прикриване на нещо по-особено. Да, каза втори репортер, от самото начало подозирам, че ще ги осъдят за обида на длъжностно лице, но тъй като не искат длъжностното лице да бъде дискредитирано, забъркват някакво несъществуващо убийство. Трети репортер шепнешком изказа предположението, че не е изключено въпросното длъжностно лице да е… и смигна, при което другите двама си плюха в пазвите. Първият веднага се развика, че някои безотговорни хора си отварят човката наляво и надясно и говорят гласно онова, което би трябвало да се казва само наум. И допълни, че не вижда защо трябва да се казва гласно нещо, което и без това всички знаят. Вторият запита: щом всички го знаят, защо да не се казва гласно?
Читать дальше