Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

Съдията поясни, че засега се въздържа да излага факти по делото, защото е професионална тайна, съдиите са нещо като гинеколози на обществото и нямат право, но решението ще е справедливо, особено що се отнася до Блез Паскал, който също е в кошницата, затова нищо чудно. Никой не разбра кое не е чудно, но Кмета се развика, че типове като тия двамата не само се правят на гинеколози, без да имат съответен документ за правоспособност, но и дрънкат гласно държавни тайни, от които враговете щедро се възползуват, следователно са фолклористи, индивидуалисти и маринисти и трябва да си получат заслуженото. След това разговорът се завъртя около театъра като вдъхновено от боговете изкуство. Единият от актьорите обясни, че стройните крака не са достатъчни, за да играеш добре Гертруда. На това една току-що оцветена актриса, вероятно изпълнителката на Гертруда, отвърна, че когато става дума за театър, най-добре е разните халтуристи да си траят, защото могат само да тръбят гръмки стихотворения по митинги и манифестации, а на сцената носят меча отдясно. Един от заслужилите рече, че цялата беда е в младостта на режисьорчето — то значи първо обърнало мерената реч в немерена, сменило местата на второ и трето действие, за да подсили напрежението, и накрая взело трите вещици от „Макбет“ назаем и ги вмъкнало в „Хамлет“. Защото вещиците се сърдели, че рядко ги качват на сцената. Драматургът на театъра веднага го засече с изявлението, че това е нов прочит на Били Шекспийър, нова концепция за театъра изобщо и нова естетико-философска ренесансизация на класическото наследство. Заслужилият възрази, че по-разумно е нови да са стоките на пазара, докато изкуството може и да е… Не и не! — ревна художникът на театъра. Целта е обемът да се запълни с функционалност, защото пространството започва да диша, докато всички тези дворци, мечове, наметала и венчета по главите са абсолютен кич!

На това място Кмета не издържа и се развика, че типове като тия двамата не само сменят местата на времето и пространството, но и рецитират гръмко какви ли не концепции по митинги и манифестации, следователно са структуралисти, фидеисти и имажинисти и трябва да си получат заслуженото. Диона искаше да каже, че да се използуват непознати думи пред широката аудитория, е признак на лошо възпитание, но не посмя да засегне Кмета, затова се задоволи само със забележката, че оная със синия панталон всъщност има плосък ханш. Редника незабавно пое репликата: един мой познат тъй харесваше жени с плоски ханшове, докато накрая се разбра, че от дете страдал от плоскостъпие, а такива не ги вземат дори войници. Омар допълни, че по религиозни и етнически съображения не би трябвало да харесва жени с плоски ханшове, но точно тая със синия панталон му допада, затова, ако не възразява, би я почерпил. Къде се е чуло и видяло актриса да възрази.

Свежооцветената Гертруда рече, че най-добре е разните халтуристи да си траят, особено пък този. По-късно се разбра, че въпросният халтурист изпълнявал ролята на гръмотевица, но на снощното представление се разгърмял не при появата на Призрака, а много по-късно — точно когато Офелия се дави. Халтуристът обясни, че живее в крайорбиталните квартали и докато хване звездолета, закъснял, което в края на краищата е човешко. Човешко — да, вметна някой, но не и гръмотевично. Намеси се и Катон Марк Аврелиевич — той досега си въобразявал, че гръмотевиците са електрически изпразвания на природата, пък се оказва, че и те си имат отговорник, при това нищо и никакъв халтурист от крайорбиталните квартали.

Заслужилият запита откога се репетира новата пиеса за архангели и защо отговорни роли се възлагат на външни статисти и аматьори. Отговорено му бе, че няма нищо такова. Тогава той посочи Йоасаф: ами този? Съдията обясни, че този не е дегизиран, а не му е чиста работата, затова се прави на светец, но почивката е към своя край, колкото — толкова. Кмета искаше да извика нещо за типовете като тия двамата, но Съдията вече беше се изправил, затова се задоволи само със заканително размахване на пръст.

Второто заседание започна с разпит на подсъдимия Йоасаф. Йоасаф разказа, че е роден отдавна, много преди разните ери, в семейство на благодетелни и благочестиви хора, затова природата — от благодарност — го дарила с ореол. Той, ореолът, не е намек за религиозност, а съвсем редовно природно образувание, каквито са всички останали органи на тялото, но резултат на дефект. Не, не е светец, но наличността на ореола го принудила да живее добродетелно, сиреч моралът му е резултат от биологичната конструкция. Останал съвсем отрано сирак, израснал в недоимък и лишения (тук една от съдебните заседателки се разплака), Йоасаф поема трудната съдба на друмника и ето вече много векове обикаля от град на град и събира философски учения — има, кажи-речи, хиляда и двеста на брой, които записва в бележници. Живее скромно и затворено, не е убивал дори насекомо, да не говорим за гръбначно, още повече бозайник.