— Аз просто казах, господа — започна Блез, — че човекът е най-висшето творение на природата.
Нямаше възражения.
— Казах още, че величието на човека е в мисълта му. Мисълта ни въздига и ни прави сравними по великолепие с Вселената.
Пак нямаше възражения.
— Казах още, че ако се научим да мислим непогрешимо, ще постигнем съвършения морал.
— Не съм съгласен — възрази Съдията. — Мисленето отразява реалностите, света вън от нас, а моралът — обратно, субекта, света вътре в нас.
— Така е, защото сърцето има основания, които разумът не познава. Но мисленето със сърцето, господа, е мисленето на дивака, на примитивния. Сърцето не трябва да мисли, защото с тази функция е натоварен мозъкът. Колкото по-силна е диктатурата на сърцето, толкова по-немощен е мозъкът.
Адвоката мигом се изправи:
— Абсурд, нелепост или първотворен срам?
Сърцето сляпо е, а мозъкът е ням.
— Нарекох учението си хуманитарен релативизъм — продължи Блез Паскал, — защото в наше време, господа, човекът вече не е абсолютна ценност. Човекът беше такъв, когато беше бог сам на себе си и само за себе си.
Тук Кмета се развика, че типове като тия двамата, дето се разкарват безцелно до божи гроб и си мажат челото и ушите с разни масла, се мислят за миропомазани, а всъщност само кадят тамян в съзнанието на обикновения човек и не са нищо друго освен епископи и архиепископи, затова трябва да си получат заслуженото. Катон Марк Аврелиевич не можеше да не угоди на властта, затова обяви, че от кърмаче не вярва в способността на някои да нахранят толкова много хора с толкова малко риба, още повече пък да ходят по вода, освен ако водата в онези времена е била твърда, а рибите да са били китове. Съдията разви тезата, че поначало хуманитарният релативизъм на Блез е опит подсъдимите да си измият ръцете като Пилат Понтийски, Пилат обаче е бил само прокуратор, истински съдии са били фарисеите, оттогава всички съдии са фарисеи, което е също така. А разните воздаяния, воздвижения, вознесения и возкресения съдът отхвърля поради липса на доказателства и наказателен състав, тъй като са твърде усложнени откъм фактология, а вещите лица са измрели, което е вече друго. Не се разбра кое е друго, но Редника допълни, че същото се отнася и за архаичния ритуал возбуждение — един негов приятел тъй искал да се прави на вещо лице по този ритуал, но веднъж така се увлякъл, че оттогава страда от малокръвие.
Последен даде показания роботът, когото никой не бе видял на местопроизшествието. Той наистина се оказа възмутително примитивен: първо, не знаеше никакъв чужд език, само Бейсик; второ, високоговорителят на гърдите му хъркаше нетърпимо, сигурно щпулката се беше развила; и трето — вместо нос имаше газонапълнена лампа, която мигаше досадно с честота петдесет херца.
Съдията беше принуден да мине на Бейсик:
— RUN. ENTER.
Роботът обаче продължаваше да мига досадно с носа си, без да изрече нито дума. Съдът се събра на кратък консилиум. За щастие един от заседателите се оказа археолог; той напомни, че древните езици си имат особености, които трябва да се знаят, например на древноиндийски „абхи тастева дидхайя манишам“ не е какво да е, а означава „дай блясък на песента като майстор дърводелец“, а който не вярва, може да провери в „Ригведа“, част трета, глава 38, стих първи. Знаенето на древни езици, каза той, винаги е полезно, някога дори е имало специални гимназии, затова се чувствувам задължен да информирам всички, че когато се каже RUN, роботът изтрива всички променливи, следователно не може да даде никакви показания, затова трябва да му се каже GO TO нула, след което програмата стартира. Съдията спази ценното указание, след което роботът прохърка:
— Чакам въпроси.
Беше запитан знае ли за какво е в залата. Роботът отговори:
— Знам.
Беше запитан знае ли нещо по делото. Той отговори:
— Не знам.
Съдията предупреди, че премълчаването на истината е подсъдно.
— Знам.
А защо тогава мълчи?
— Не знам..
Съдията го прикани да разкаже всичко, което знае.
— Знам да поддържам складово стопанство, да регулирам поливачни съоръжения, да управлявам ГАПС.
Съдията зададе основателен въпрос: кой е привикал в залата този олигофрен от края на двайсети век? Обвинителя обясни, че е проявил самоинициатива, защото роботите от ония времена дават мило и драго да са в услуга на човека, да вършат добро, да са полезни, а този специално бил най-добросърдечният от всички. Съдията: благородно е, но той не знае нищо! Адвоката мигом скочи:
Читать дальше