— Продължаваме нататък. Давам думата на обвинението.
Думата на Обвинителя беше от поне две хиляди думи, но те могат да се повторят със следните двайсетина думи. Ние значи трябва да разкрием истината, защото демокрацията не обича скрито-покрито. Ако някой си въобразява, че демокрацията ще му позволи да прави каквото си ще, горчиво се лъже. Демокрацията е затова демокрация, защото не позволява. Ако някой е на друго мнение, може да го изрази пред полицията, след което ще му дадем възможност да го повтори и пред съда. Вярно, някои, които не са вече между нас, са се опитвали, но… Затова апелирам да пристъпим хладнокръвно и рационално към престъплението, за да осъдим виновните сурово и ако можем, справедливо.
След това пред съда се изправиха редовно призованите обвиняеми Блез Паскал и Йоасаф Друмника. На въпроса, дали се признават за виновни, двамата отговориха отрицателно, но им беше казано, че тяхното отрицание е утежняващо вината обстоятелство. Блез излезе с логичния аргумент, че не може да се отежнява нещо, за което се твърди, че го няма. Но Съдията веднага даде пример: казваме ли „тежи ми на душата“? Казваме. А душа, както знаем, няма. Ерго тежината няма нищо общо със съществуването и несъществуването на нещата. Тежината или казано на научен език — масата, зависи само от изкривяването на време-пространството и определя неговата геометрия, но вината също така. Блез попита: какво също така? Но му бе отговорено, че в съда въпроси задава съдията, а не подсъдимият.
Кмета не издържа и се развика, че разните там типове, които си позволяват да бъркат с шепи в държавното имущество, да си правят вили по близките планети с обществени средства и по този начин да живеят на гърба на народа, са всъщност спекуланти и черноборсаджии, затова трябва да си получат заслуженото. Съдията вметна боязливо, че двамата се обвиняват в убийство, а не в кражба, но Кмета му отговори, че това няма никакво значение, важното е да си получат заслуженото.
След това се пристъпи към разпитването на свидетелите. Бяха се явили всички очевидци с изключение на Гражданина, който лежал болен със следродилна треска. Вместо него обаче като свидетел се явяваше някакъв скапан робот, допотопен, почти излязъл от строя (макар да си личеше, че скоро е бил на основен ремонт), когото всички виждаха за пръв път.
В началото показания даде Диона Месалина, която цветисто и обстоятелствено разказа какво е правила в леглото с Катон Марк Аврелиевич между седемнайсет точка дванайсет и осемнайсет точка пет. Катон внесе някои корекции, но незначителни. Тъй като свидетелските показания на Диона допаднаха на Кмета, той помоли да бъдат повторени, след което съвсем дискретно й даде визитната си картичка.
След нея пред съда се изправи Редника. Показанията му се въртяха главно около следствието, което той е водил с изключителна вещина и умение. Той спомена, че подсъдимият Йоасаф се е въздържал в изборите, вероятно защото е гузен, но ще си получи заслуженото, както вече се изрази господин Кмета. Един негов приятел тъй се въздържал, а после се оказало, че страда от хипогонадизъм. Съдът се заинтересува що за болест е това, Редника заяви, че му е неудобно, защото има дами, но ако Съдията поиска, може да му го прошепне на ухото като мъж на мъж. Съдията, разбира се, поиска; когато бе осведомен, Съдията рече: виж ти, и излекува ли се? Редника му отговори: да не е луд, живее без мераци! Съдията заяви, че някои предпоставки са записани генетично, както и някои факти от морфологията, но по-важното е, че в процеса на онтогенезата, която протича в условията на социалното формиране на психическите процеси, тяхната структура коренно се изменя, а другото също така. Никой не разбра кое е другото, което се изменя коренно също така, но делото продължи.
— Какво видяхте със собствените си очи? — попита Съдията.
— Какво ли не са виждали очите ми! — беше отговорът
на Редника.
— Във връзка с произшествието.
— А, във връзка с произшествието нищо. Тоест нищо особено — убийство.
— Кой е убиецът и коя е жертвата?
— От направеното лично от мен разследване се оказа, че такива въпреки всичко няма.
— Но вие току-що споменахте!
— Вярно, споменах. Един мой приятел тъй споменаваше,пък после се разбра, че преди четири поколения дядо му бил евнух в харема на някакъв Абдул.
Тук Съдията попита дали Редника е изследвал функцията на щитовидната си жлеза. Отговорено му бе, че не. Тогава Съдията обясни, че препоръчва такова изследване, защото щитовидната жлеза отделя много важните тиреоидни хормони, основни сред които са тироксинът и трийодтиронинът; самото изследване е съвсем безболезнено — трябва да се измери белтъчно свързаният йод (норма 4—8 микрограм-процента), също бутанол-екстрахируемият йод (пак толкова) в кръвта. Ако се окаже, че са в нормата — добре, но нищо чудно да има хипофункция на жлезата; самият Съдия не би се изненадал, ако има. Редника запита: и защо трябва да направя всичко това? Съдията: защото няма друг начин да се разбере дали не страдате от кретенизъм. Редника обяви, че тъй един негов познат страдал от кретенизъм, но иначе бил много могъщ в оная работа.
Читать дальше