Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

— Всичко! — възкликна енергично Блез. — Всичко! Искам тревата да разбира смисъла на своето съществуване. И пчелата да го разбира. И водата. И човекът. Когато разбереш своето предназначение, когато осмислиш защо си дошъл — едва тогава идването ти придобива смисъл.

— Ти не си дошъл, теб някой те е довел, без да те пита.

— Въпреки това. Въпреки това смисъл трябва да има! Природата не прави нелепости.

— Вярно е — съгласи се Йоасаф, — но кой може да разбере намеренията й? Как ще ги разбереш, щом тя ги крие от теб? И не е ли по-добре, че ги крие?

— Какво правиш ти тук?

Въпросът бе отправен не към Йоасаф, а към Автора, който отново се беше измъкнал от страниците. Автора обясни, че стават подозрителни неща, че всичко това е в дълбоко противоречие с предварителната концепция — досега бяхте смешни, остроумни, глуповато-наивни, а изведнъж се преквалифицирахте на мислители и философи. Така не бива, читателят ще остане с впечатление за непоследователност. Йоасаф обаче отвърна, че изобщо не му пука за читателя и стига се е правел на шут; тъй де, човек толкова рядко има възможност да поговори сериозно с мъдрец като Блез, сега са насаме, никому не пречат, утре им предстои тежък процес — защо да не си поговорят задълбочено? Блез се съгласи с Йоасаф и продължи: аз поначало не одобрявах твоите творчески намерения. Щом ти се пише пародия, пиши; щом ти се иска да участвуваме, ще участвуваме; но всеки герой има право да си отдъхне, да изпие шише вино, да поговори разумно, нали? Сега е вечер, часът на синята мъгла, както се казва, време за тих сократовски разговор, а ако пък чак толкова се объркват намеренията му, Автора може да си вземе шапката и да си иде, или да остане, но да не записва разговора.

Автора така и направи — остана цялата нощ на тих сократовски разговор и научи много полезни неща. Сигурно някой ден ще ги напише, но не сега. Сега — не.

На сутринта пазачът дойде рано — избръснат, възторжен и приятно възбуден.

— Хайде, момчета, работа ни чака. Ще ви съдим. Йоасаф лениво отвори едното си око и пак го затвори.

— Вие вече сте знаменитости! Снощи ви съобщиха по холовизията.

Йоасаф прояви интерес дали са известили кой точно е убитият, беше му отговорено, че не са съобщили, тъй като е полицейска тайна и все още се издирва. Кой се издирва, убитият ли? Не се знае.

След това Йоасаф подхвана дългата и сложна процедура по сутрешния тоалет на ореола. Първо му се прави лек масаж за раздвижване на кръвта, задължително по посока на часовниковата стрелка. Следва обилно измиване, но то се оказа проблематично — мивката явно не бе предвидена за ореол, оказа се малка, а душът — нисък, ореолът непрекъснато се удряше в цедката. Наложи се да стоплят кофа с вода, а пазачът пое функциите на теляк. За некомпетентните читатели ще допълним, че ореолите се мият с лек тоалетен сапун, без биологично активни вещества, но с миризма на тамян — така им се придава оригиналния дъх на святост. Накрая идва операцията излъскване — парче гладко кадифе се потапя в смес от 90 процента ензимен пуцинг плюс 10 процента настойка от злато и се трие обратно на часовниковата стрелка (защо обратно, никой не знае, даже и Йоасаф).

През това време Блез праваше утринна физзарядка в смисъл, че се опита да събере нахвърляните по пода бутилки, но се сецна в пояса, затова обяви, че ще бяга. Пазачът го предупреди, че относно бягането са се разбрали, никакво бягане, защото, първо, ще ги хванат, а второто е още по-лошо, но Блез беше категоричен — трябва да се бяга за здраве. Йоасаф попита: няма място, къде ще бягаш? Това не е стадион, а килия. Накрая се уточниха, че е най-подходящо Блез да избяга от себе си, защото го мъчат угризения, махмурлук, жажда и главоболие. Пазачът му разреши да избяга от себе си, но без да се отдалечава прекалено много, защото, първо, ще го хванат, а второто е още по-лошо. Блез се съгласи да изтича до гузната си съвест и обратно, с което дискусиите завършиха.

Йоасаф попита с какво ще ги закарат до съдебната зала, но му бе обяснено, че изобщо не е ставало дума за зала; ще ги съдят на градския площад, пред очите на мирното гражданство за назидание, както е положено за всякакви рецидивисти. Йоасаф, изглежда, не разбра добре, защото рече, че досега му е рецидивирала само кистата на опашката, което пък Блез не разбра: значи ти освен ореол имаш и опашка? Опазил ме бог, рече Йоасаф, да имам опашка като Рогатия. Става дума за дермоидна киста в долния край на гръбначния стълб, където едно време се е намирала опашката. Кога едно време? Отдавна, преди да произлезем. Пазачът се намеси с въпроса: какво толкова важно са имали предвид маймуните, та са тръгнали да произлизат? Беше му отговорено: как какво, искали са да се трудят. Въпрос: а откъде са знаели, преди още да започнат, че трудът очовечава? Отговор: от учебниците. Пак въпрос: значи са произлезли само грамотните маймуни? Отговор: разбира се, неграмотните още скачат по дърветата, защото така им се пада. Пазачът рече, че ако питат него, щял да си остане неграмотен, защото трудът може да очовечава, но пък изморява и изпотява, а къде по-приятно е да си скачаш по дърветата и да ядеш банани.