Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

В този момент Блез бе озарен от гениална мисъл:

— Ние не трябва ли да си наемем адвокати? Оказа се, че трябва.

— Най-разумно е човек сам да се защитава — вметна пазачът, който очевидно бе най-сведущ по правните проблеми. — Което си направиш сам, и дяволът не може да ти го направи. — Абе аз дали не съм завършил юридически науки? — запита Блез Паскал.

Пазачът рече, че това лесно може да се провери в енциклопедията, ако, разбира се, Блез е енциклопедист. Блез му отговори, че няма нищо против да е енциклопедист, тази дума не звучи обидно, но къде да намерят енциклопедия? Разбра се, че енциклопедии има колкото щеш, защото дългите години на затворническа самота извисяват човека до благородното намерение да стане енциклопедист. Провериха — Блез все пак се оказа в наличност, но със следната забележка: „получава домашно образование“. Пазачът хапливо подметна, че за пръв път ще пази затворник без висше образование, пък ако съдиш по фасона му, съвсем наподобява висшист — и плешив, и занесен. Блез бе дълбоко огорчен: изобщо не съм плешив! Йоасаф разви теорията, че образованието не може да бъде мяра за блясъка на духа, Спасителя например нямал висше образование, но пазачът му възрази, че за един спасител по-важното е да може да плува, отколкото да разбира от наука. Един спасител в края на краищата само си пече задника и закача младите момичета на плажа. Докато Йоасаф му обясни, че става дума за друг спасител, Блез продължаваше да чете енциклопедията и неочаквано викна:

— Брех, дявол да ги вземе, аз съм бил единица мярка!

— Каква мярка? — попита пазачът.

— За налягане.

— Че какво му е на налягането! Налягането си е много достойна физическа величина.

— Ама не — възмущаваше се Блез. — Това не се понася. Виж какво пише: „един паскал е равен на един нютон на квадратен метър“. Това вече не се понася! Да съпоставят мен с Нютон — един Паскал е много повече! Един Паскал трябва да е хиляда нютоновци! Един Паскал е нещо много!

Не се разбра защо Блез не обича Нютон, но това си е тяхна работа. Пазачът изказа хипотезата, че може би ги разделя някаква женска история, но му биде разяснено, че Нютон е умрял девствен, дълбоко безразличен към жените. Може би някаква борба за приоритет? Не, и това не е. Когато аз умрях, той беше още голобрадо момче — каза Блез. Проблемът беше отместен от дневния ред, когато пазачът допълни, че да, един нютон, ама на квадратен метър. А какво е един квадратен метър — едно нищо. От един квадратен метър, както се казва, не става дори свястна тоалетна. Блез се съгласи, че един квадратен метър е нищо, и това го поуспокои.

Пазачът пак се върна към въпроса с образованието: не съм очаквал, каза, че точно ти нямаш системно образование. Блез уточни, че образованието му е системно, но домашно. А домашното, както знаем, е винаги по-добро — виж например виното. Можеш ли да сравняваш домашното вино със системното? Йоасаф допълни, че същото се отнася и за наденицата, домашната е по-добра, но Блез запита: а има ли дива наденица? Пазачът също не разбра какво общо има наденицата със системното образование, затова се наложи Йоасаф да доуточни: исках само да напомня, че е време за обяд.

Пазачът отиде да донесе.

Надвечер нещата изглеждаха по-иначе. Пазачът си отиде поради изчерпване на работното време, като ги предупреди, че е съвсем безсмислено да бягат: първо — ще ги хванат, а второто е още по-лошо. Блез беше вече погълнал вдъхновяващата доза и бе станал еднокрило ангелче. Йоасаф претърси цялата килия с цел да открие жизнеспособни паразити, но намери само няколко захвърлени интегрални схеми и многостъпална ремъчна предавка — по всяка вероятност останки от предните затворници, роботите.

— Такъв е животът, брат — започна бавно Блез. — Ето например ти. Свят човек, с ореол, познаваш и Овидий, и Хераклит, а ето на — лежиш в тази воняща килия под подозрение за убийство. Справедливо ли е?

Йоасаф се съгласи, че е несправедливо, но какво пък — животът има милиони лица, трябва да видиш всичките. Животът е река и е глупаво да седиш на брега й.

— Човекът заслужава повече. Не е въпросът само да разбереш, познанието носи утеха, но не носи печалба. Трябва да имаш възможност да промениш нещата, когато ги опознаеш.

— Светът ни е даден, за да бъде разбран — нищо повече. Какво ще промениш? — попита Йоасаф. — Животът на тревичката? Или полета на пчелата? Или синьото на небето? Или чистотата на водата? Или страданията на човека? Кажи де — какво искаш да промениш?