Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

Чу се възглас на родилна радост и всички се извърнаха към Гражданина — той се беше възпроизвел и около него кротко седяха десетина малки гражданчета, всички с разкошни мустаци с профил двойно Т. Настана всеобщо оживление; Редника обяви, че тъй било лесно, ама скучно, Блез предложи да отпразнуват големия успех с по чаша вино, а Омар се заинтересува кой ще наглежда малките, като си нямат майка. Отговорено му бе, че малките са изцяло развити и могат да се справят сами. Редника: и всички ли имат документи за полова немощ? Отговорено му бе, че да, имат.

В този момент догиерът се приближи до инспектор Легре и прошепна нещо на ухото му. А когато се прошепва нещо на ухото на Легре, това е повече от обезпокоително. Инспекторът възкликна: „Правилно!“, и се изправи:

— Да приключваме. Засега ще приберем математика Блез и пътничето с ореола като най-подозрителни — до този извод ни водят методите на редукцията и конгруенцията. Останалите да са на разположение и да не напускат Ню Бабилон.

Белезници захапаха китките на Блез и Йоасаф, останалите се разпръснаха. Площад „Опосум“ се обезлюди. В средата стърчеше самотният Автор и си повтаряше:

— И какво ще правя по-нататък, какво…

И тъй, читателю, Блез и Йоасаф попаднаха в затвора. Съвсем несправедливо, разбира се, както вече се убедихте. Но нима са първите, които попадат в затвора несправедливо? Освен това, както всичко останало, затворите на бъдещето не са като затворите на настоящето; затворите на бъдещето са светли като самото бъдеще и удобни като него. Килии, естествено, има, има и решетки на прозорците, но килиите са тристайни (кухня, спалня и гостна), а решетките са изковани от творческия фонд на художниците с много вкус и изящество.

Още с влизането си Блез обяви, че никога не е разчитал на такова внимание от страна на държавата. Щом така живеят държавните престъпници, каза, как ли живеят самите държавници? Пазачът, който едновременно изпълняваше и функциите на стюард, отвърна, че разликата не е главозамайващо голяма, тъй като повечето престъпници са държавници, а повечето от държавниците — престъпници, затова те се грижат за удобствата си. Блез обясни, че не, ние не сме държавници, а най-обикновени хора, обикновени като въздуха и водата, които ще бъдат съдени за убийство. Пазачът възкликна: браво, най-после докараха нещо свястно! И кого убихте? Другите двама се спогледаха объркано, получи се конфузна ситуация, Йоасаф се направи на разсеян, а Блез започна да мънка, че все още не знаят кого точно са убили, че все още следствието не е приключило, но вероятно господа съдиите ще бъдат така добри да обяснят кой е жертвата и как точно е станал жертва. За да спести смущенията му, Йоасаф попита: абе в леглото дали няма паразити?

Блез се заинтересува колко пъти дневно им се полага храна. Четири. С първо, второ и трето? Оказа се, че има и четвърто — шише вино. Извинявайте за въпроса, но случайно да съм попаднал в рая? Не. в рая няма вино. Блез попита дали ще може да изпива и дажбата, която се полага на неговия съквартирант, тъй като той има ореол, а с ореол някак не вър ви. Разрешава се. Виното бяло ли е, или червено? На обяд червено, вечер — бяло. Дявол да го вземе, ядоса се Блез, направо ме е яд, че не фраснах Катон Марк Аврелиевич с ножа! За да изглади неприятното впечатление от тази фраза, Йоасаф каза: не, в леглото стопроцентово има паразити.

Блез реши да представи на пазача своя събрат по участ. Първо, каза, Йоасаф има ореол, ама истински, не бутафорен и не театрален реквизит. Второ, ореолът е в резултат на генетичен дефект, по-точно в седмата хромозома, а хромозомите са самовъзпроизвеждащи се ядрени структури и тъй като са много важни, биват два вида — диплоидни и хаплоидни. Пазачът възрази, че ако са чак толкова важни, би трябвало да са поне десетина вида, а не само два. Не е вярно, рече Блез, полюсите също са важни, защото там е студено, пък също са само два. Та значи има механизъм, който води до обмяна на генен материал между хомоложните хромозоми при тяхната конюгация още през профазата на мейозата, нарича се кросинговър, и изобщо у Йоасаф там нещо се е объркало, та в края на краищата е излязал въпросният ореол. Кросинговърът е много важно нещо, а хромозомите могат да бъдат хикс и игрек, но защо, дявол да го вземе, пазачът не вземе да донесе шише вино — може от обедното, може от вечерното. За да разсее неудобството, Йоасаф каза: не може в затворническо легло да няма паразити.