Агоп Мелконян - Убийство в Ню Бабилон (Фантастична пародия)

— Трудно е — продължи Йоасаф, — с ореол е непоносимо трудно. Веднъж се реших да открадна. Просто влязох в магазина и задигнах два хляба — никой не ме спря на излизане. Реших, че не са ме забелязали, затова се върнах и взех още два. Пак тъй никой не ме спря. Направих го седем пъти — никой, нищо! Накрая касиерката ме спря: не се ли уморихте, свети отче, да ви помогна? Не се уморих, казвям. защото крада! Пък тя благо: кради, казва, кради, туй е знак божи. Какъв знак божи, креснах, аз хляб крада! Ти не крадеш, казва, ти си вземаш, пък детето ми е инвалид, горкичкото. Знак божи е. Как да й кажа, че не е знак божи, а дефект в хромозомите? Тук съдебната заседателка се разрида на глас.

— Лошо е — продължи Йоасаф, — когато душата се стреми към греха, а тялото трябва да е праведно.

— Излиза — рече Съдията, — че ти си скитащата съвест на света.

— Може би не съвсем — отвърна скромно Йоасаф, — а скитащата любов на света.

После минаха към обстоятелствата по делото. Йоасаф обясни, че двамата с Блез не са били на местопрестъплението, а ето на — точно те двамата са подсъдими. Фактите са си факти, отвърна Съдията, но нима едно престъпление е само факти? Къде тогава остават мотивите и моралът? Фактите са лесна работа, факти винаги могат да се намерят, въпросът е да се разбере какви и защо, както се вижда. Грешат онези, които въздигат в култ факта; една държавна институция винаги може да изкара на бял свят обилно количество факти. Йоасаф възрази: щом трябва да се вадят, значи не са факти; фактът е факт само когато фактически е факт. Съдията обаче обясни, че щом са извършили престъпление, то премахва необходимостта от факти; престъплението е доминанта, а фактите са подробности, още повече, когато става дума за толкова уважаван в обществото човек като Катон Марк Аврелиевич, пък и нали. Затова се питам, продължи Съдията, за какъв дявол са необходими факти, щом и без това ще бъдете осъдени, както вече беше разпоредено? Кмета, верен на импулсивната си природа, се развика, че типове като тия двамата не само вадят на бял свят факти, които не са за вадене, ами и обругават изборните фарсове, затова са монархисти, колаборационисти и антагонисти и трябва да си получат заслуженото.

Йоасаф зададе наивния въпрос: и за какво ще бъдем осъдени? Съдията обясни, че според извечните канони на юриспруденцията за осъден се смяташ едва когато съдът произнесе присъдата, но тъй като тя не е произнесена, още не се знае за какво точно, ала едва ли ще е нещо безобидно, както между

Тогава Йоасаф зададе втори наивен въпрос:

— А може ли да бъде осъден човек с ореол?

Настъпи объркване. Да, рече Съдията, въпросът е основателен, в закона няма съответен текст, което означава или не, или още повече да, само в краен случай или. Разплаканата съдебна заседателка отбеляза, че не би трябвало, тъй като това е знак божи, пък детето й е глухонямо, горкичкото. Съдията обърна внимание на незначителната подробност, че Йоасаф не е завършил медицина, няма документ за правоспособност, а голата святост не е аргумент, още повече, че не става дума за знак божи, а за дефект в хромозомите, както е видно. Пък и Йоасаф е скитащата любов на света, а не логопед. После бе дадена думата на Обвинителя за въпрос. Обвинителя попита: не се ли замислихте, преди да предприемете тази фатална крачка? Тъй като Йоасаф не разбра за каква крачка става дума, обвинението заключи, че очевидно пред нас стоят закоравели престъпници, опитни в различните видове убийства, хора, загубили всичко човешко, дори човешкия си облик, тъй като отгоре завършват не как да е, а с ореол.

Тогава внезапно съдебната заседателка започна да крещи неистово: „Вижте! Вижте!“ Всички, разбира се, започнаха да се оглеждат и тъй като не забелязаха нищо особено, съдебната заседателка поясни:

— На рамото му е кацнало ангелче!

Пак настана суматоха. Катон Марк Аврелиевич доведе до знанието на всички, че разните ангели и дяволи са само митологични персонажи, следователно не би трябвало да летят. Диона допълни: още повече, че са безполови. Омар запита: аз съм полов, защо тогава не мога да летя? Въпрос: а опитвал ли е? Омар започна енергично да размахва ръце, но нищо не се получи.

Съдията върна разговора към въпроса с ангелчето: може ли кацането на ангелчето да се смята като допълнение към наказателния кодекс, забраняващ осъждането на юридически лица с ореоли? Не би трябвало, тъй като самите ангелчета са извън закона и са лишени от граждански права — нямат право на глас, не могат да притежават недвижимо имущество и тъй нататък, което е нали. Затова съдът настоява Йоасаф и кацналото на рамото му ангелче да се оттеглят и на тяхно място да се изправи Блез Паскал, но, молим, сам, без никакви ангелчета по рамената, които могат да отклонят процеса от правилната му посока, затова естествено.