Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Истината беше, че забелязах русия от Сайгон, подкреплението на Хилгър. И той вървеше право срещу мен.

Докс стоеше прав до койката си и правеше статични упражнения, доколкото оковите му позволяваха. От шумовете на яхтата знаеше, че са някъде на пристанище, че извънредно трима от екипажа бяха слезли и че при него бе останал само чичо Фестър. Даваше си сметка, че това е победа за психаря, и нямаше как да не изпитва ужас. Фестър всеки момент щеше да му поднесе „изненадата“, усещаше го. Можеше и по-лошо да стане.

Известно време бе тихо, после чу стъпките на Фестър по стълбите. Седна на койката и опъна веригите, но напразно. Не го правеше за първи път. По дяволите, само да бяха малко по-дълги. Сто пъти си бе представял как превръща нещо от наличните предмети в оръжие, нещо остро, но в каютата нямаше нищо, нито дори праг, перваз на прозорец или части от тоалетно казанче. С оръжие можеше и да има късмет. Но както бе окован, не можеше да се изправи, едвам мърдаше и дори нямаше как да се защити от колената и лактите на Фестър, когато психарят го навестяваше, как, по дяволите, да му свети маслото? А точно това искаше да направи.

Фестър погледна през прозорчето и отвори вратата. Носеше голяма платнена торба и се усмихваше. Това не вещае нищо добро, помисли си Докс.

— Мислех си за теб, чичо Фестър — каза на глас.

Фестър се усмихна още по-широко.

— Така ли? Тогава се радвам, че не те хванах да се пипаш. Щеше да стане неудобно.

— Хм, странно, че го казваш, защото точно това си мислех да направя. Чудех се дали някога са ти правили психосексуален анализ. Според мен ще се заинтригуваш от изводите. Знаеш ли, че осемдесет и четири процента от хората, които обичат да измъчват други хора, в детството си са се напикавали и са били пиромани?

Очите на Фестър се присвиха и ушите му прилепнаха към скалпа, а Докс беше приятно изненадан. Измисляше си всичко това, но сега му ставаше ясно, че тежкото детство произвежда сбърканяци като чичо Фестър на зрели години. Както и да е, май напипа чувствителна струна.

— Не — отвърна Фестър. — Не знаех.

— О, така ли? Пише го в „Медицински журнал на Нова Англия“ и в „Харвардски психиатричен алманах“. Трябва да прочетеш тези статии, може да научиш много за собствената си порода.

— Така ли, смотаняк? Чудя се защо ли си падаш по такива статии?

— О, психарите като теб са ми хоби. Знаеш ли например, че на почти осемдесет процента от войниците, които доброволно са пожелали да разпитват пленници през Втората световна война, им е отказан достъп до секретна информация, защото тестовете показали, че са латентни хомосексуалисти? Не че има нещо лошо в това, разбира се. Гей сара, сара 19 19 Игра на думи от Que sara, sara — каквото има да става, ще стане. — Б.пр. .

Фестър се усмихна, но едното му око потрепна.

— Помниш ли как си говорехме за това? — попита той, посегна към торбата и извади акумулатор и клеми. — Когато те заливахме с вода и ти пищеше като момиче. Аз си казах… защо пък не?

— О, Фестър, не трябваше да си правиш труда. Трогателно е така да споделяш играчките си с мен.

— Продължавай да дрънкаш, педал. Добре е да се разпееш, преди да почнеш да крещиш.

Докс се усмихна и продължи да си играе игричката, но дълбоко в себе си усети прилив на адреналин от възможността, която току-що му се предостави. Значи това била изненадата. Фестър нямаше да се задоволи с няколко добре нацелени удара за днес. Смяташе да използва и електричество, което означаваше, че ще се приближи и ще остане до него, докато прикрепва жиците.

На яхтата нямаше никой друг, освен тях двамата. По-добър шанс едва ли щеше да има.

— Виждаш ли, точно за това ти говоря — продължи Докс. — Не си ли се чудил защо толкова се кефиш на тези гадости? Или в родното Мексико си се страхувал, че ако хората разберат за тези ти страсти, ще се обърнат против теб и ще те направят нечия кучка? Признай си, сега сме само двамата — най-лошото е, че си се надявал да стане точно така, нали?

Фестър отново му хвърли усмивка на психопат.

— Обърни се, смотаняк.

— Съжалявам, амиго, но ако се обърна с гръб към някого с твоите наклонности, има вероятност да си проваля целия уикенд.

— Обърни се, смотаняк, или аз ще те обърна.

Докс усети, че яхтата потъна, което му подсказа, че някой току-що се качи на нея. Чу стъпки по стълбите. Мамка му! Беше толкова близо да провокира Фестър към изстъпление. Е, сега ще предизвика само повече враждебност у него, която ще му осигури още срещи като тази.