Дъглас Престън - Забранена зона

— Как спа? — попита той с усмивка и потупа Карсън приятелски по гърба.

— Добре. Нетърпелив съм да започвам.

— Добре, искам да те запозная с помощничката ти. — Той се огледа. — Къде е Сусана?

— Вече влезе — отвърна един от сътрудниците. — Трябваше да провери някакви култури.

— Ти си в Лаборатория 3 — обърна се Сингър към Карсън. — Розалинд показа ли ти пътя?

— Може да се каже.

— Добре. Може би за начало ще искаш да прегледаш протоколите на Франк Бърт. Сусана ще ти даде всичко необходимо.

След като си навлече костюма с помощта на Сингър, Карсън последва останалите през дезинфекциращия дъжд и в лабиринта от тесни коридори на Защитно ниво 5. Тежкият костюм и дихателните тръби още му създаваха трудности. След кратко лутане той най-сетне се намери пред металната врата с надпис: „ЛАБОРАТОРИЯ 3“.

Вътре облечена с обемист изолационен костюм фигура подреждаше някакви петрита върху една масичка. Карсън натисна копчето на микрофона.

— Здрасти. Ти ли си Сусана?

Забулената фигура се изправи.

— Аз съм Гай Карсън — представи се той.

В слушалката прозвуча писклив глас:

— Сусана Кабеса де Вака.

Двамата се ръкуваха тромаво.

— Тези костюми са истинско мъчение — заяви раздразнено Де Вака. — Значи ти си заместникът на Бърт?

— Да.

Тя надникна през стъклото на шлема му:

— Латиноамериканец?

— Не, англосаксонец съм — отвърна Карсън малко по-рязко отколкото му се искаше.

— Хммм. — Де Вака го изгледа изпитателно. — Мога да се закълна, че звучиш като местен.

— Израсъл съм в Бутхил.

— Знаех си! Е, Гай, ние с теб сме единствените местни в този институт.

— И ти ли си от Ню Мексико? Кога постъпи?

— Преди две седмици. Преместиха ме от Албукерк. Отначало ме пратиха в медицинския пункт, но сега замествам помощничката на доктор Бърт. Тя напусна няколко дни след него.

— Откъде си?

— От едно малко планинско градче на име Тручас. На около петдесет километра на север от Санта Фе.

— Там ли си родена?

— Да, родена съм в Тручас — сопна се тя.

— Добре, добре — съгласи се той, изненадан от острия й тон.

— Мислиш, че сме емигранти, а? Искаше да попиташ кога сме слезли от дърветата?

— Ами, не, в никакъв случай. Винаги съм уважавал мексиканците…

— Мексиканци?

— Ами, да. Някои от най-добрите ни работници бяха от Мексико. Имал съм много приятели мексиканци…

— Предците ми — прекъсна го хладно Де Вака — са дошли в Америка с дон Хуан де Оняте. Дон Алонсо Кабеса де Вака и съпругата му едва не умрели от жажда, когато прекосявали пустинята. Това е било през 1598 година, което със сигурност е много преди недодяланите селяци, дали начало на семето ти, да се настанят в Бутхил. Много съм поласкана, че си имал приятели мексиканци.

Тя се врътна гневно и продължи с подреждането на петритата, въвеждайки някакви данни в лаптопа си.

„Господи — помисли си Карсън, — Сингър не се шегуваше, като казваше, че всички тук са изнервени.“

— Госпожице Де Вака, нищо лошо не съм искал да кажа. — Той зачака.

Де Вака продължи да трака с петритата.

— Всъщност — продължи той — предците ми изобщо не са селяци. Родът ми произхожда от Кит Карсън, а прапрадядо ми е основал ранчото, в което съм роден. Родът Карсън живее в Ню Мексико вече почти двеста години.

— Полковник Кристофър Карсън ли? Какво знаеш ти за него? — Тя вдигна поглед от петритата. — В колежа съм писала реферат за Карсън. Кажи сега, от коя от съпругите му произхождаш? От испанката или от индианката?

Той не отговори.

— Трябва да е от една от двете — продължи тя, — защото никак не ми приличаш на чистокръвен англосаксонец.

Тя събра петритата и ги пъхна в едно метално чекмедже в стената.

— Расата в случая не е важна, госпожице Де Вака — отвърна той, опитвайки се да говори спокойно.

— Не „Де Вака“, а Кабеса де Вака — поправи го тя.

Карсън натисна ядно копчето на микрофона:

— Не ми пука дали е Кабеса, или Контеса. Няма да търпя такива грубости нито от теб, нито от онзи хипопотам, Розалинд!

Последва кратко мълчание. Изведнъж Де Вака прихна да се смее:

— Карсън? Погледни двете копчета за микрофона на ръкава си. Едното е с малък обхват, за лични разговори. Като натиснеш другото, те чуват всички. Не ги бъркай, защото всички в Камерата на смъртта могат да те чуят. Както сега.

Слушалката му изпращя.

— Карсън? — прогърмя гласът на Брандън-Смит. — Искам просто да те уведомя, че чух какво каза току-що, кривокрак гъзолизец такъв!