Дъглас Престън - Черен лед

— Не знаем какво е — отвърна Бритън най-сетне на въпроса на Лойд. Погледът й пробяга по уредите. — Някакъв вид обща повреда. Навярно — експлозия. Изглежда е поразила всички корабни системи. — Обърна се към старши помощника. — Искам веднага оценка на щетите и повредите.

Хауъл вдигна телефона и проведе два бързи разговора. След втория остави слушалката; лицето му бе придобило пепеляв цвят.

— Товарният танк — рече той, — онзи, с метеорита. Имало е сериозна злополука.

— Каква злополука? — попита Глин.

— Разряд от метеорита.

Глин се обърна към Макфарлън и Амира.

— Заемете се с това. Разберете какво се е случило и защо. Доктор Брамбъл, вие най-добре да…

Но Брамбъл вече бе изчезнал от мостика.

Валенар се взираше в мрака, сякаш самият акт на взиране щеше да вкара неуловимия танкер в полезрението му.

— Статус — рече отново той на офицера на командния пулт.

— Трудно е да се каже при това електронно затъмнение, сър. Предположението ми е, че целта плава на курс девет-нула-нула със скорост около шестнайсет възла.

— Разстояние?

— Не мога да определя точно, сър. Някъде около трийсет мили. Нямаше да имаме и това неточно определение, ако електронното заглушаване не беше намаляло за малко преди няколко минути.

Валенар усещаше ритмичното клатене на кораба си: ужасяващо издигане и спускане на палубата. Само веднъж досега бе ставал свидетел на подобно движение, когато попадна на буря южно от островите Диего Рамирес по време на учения. Знаеше какво означава това странно движение: разстоянието между гребените на вълните започваше да надхвърля два пъти дължината на „Алмиранте Рамирес“. Виждаше застигащата ги вълна през прозорчетата отзад: дълги, мускулести валове, поръбени с пяната на сриващия се връх, които прииждаха към кърмата му и се пенеха около корпуса преди да изчезнат напред, в мрака. От време на време гигантска вълна ще нападне изотзад, водата ще се завихри около кърмилното перо, рулят в ръцете на кърмчията ще олекне и корабът ще бъде заплашен да се хласне в неволен завой и оттам да влезе в неконтролиран броучинг 28 28 Странично плъзгане по вълната, при което плавателният съд се стреми да „качи“ срещу вятъра. — Б.пр. . А оттук нататък нещата щяха да се влошават още, след като завиеха на юг и поемеха вълната откъм борда.

Замислен, той бръкна в джоба си, извади една пуро и разсеяно огледа замърсените й външни листа. Помисли си за двамата загинали водолази, чиито студени трупове бяха увити в брезент и прибрани в рундуците на кърмата. Замисли се и за тримата други, които изобщо не изплуваха, и за четвъртия, който сега трепереше в последен стадий на хипотермия. Те бяха изпълнили дълга си — ни повече, ни по-малко. Корабът им бе годен за плаване. Вярно, с повредените винтове можеха да развият само двайсет възла скорост. Но танкерът, от своя страна, правеше шестнайсет. А дългото му бягство на изток, към международни води, му даваше времето, необходимо да постигне стратегията си.

Погледна назад — към офицера на пулта. Екипажът бе изплашен: от бурята, от преследването. Този страх бе на добро — уплашените мъже работеха по-бързо. Ала Тимер струваше колкото десет от тях.

Той отхапа крайчето на пурата и го изплю настрани. Тимер струваше колкото целия екипаж…

Валенар се овладя, като си позволи да запали пурата си бавно, внимателно, методично. Тлеещото червено огънче се отразяваше от мастиленочерните прозорци. Онези вече сигурно знаеха, че отново ги е подгонил. Този път щеше да бъде по-предпазлив. Веднъж вече бе попадал в капана им и нямаше да позволи това да се случи отново. Първоначалният му план бе да повреди кораба. Ала сега вече беше ясно, че Тимер е мъртъв. Времето за осакатяването на американския кораб бе отминало отдавна.

След пет часа, а може би и по-малко, те щяха да попаднат в обсега на стомилиметровите му оръдия. А междувременно, ако просветнеше и най-кратък „прозорец“ в електронното заглушаване, ракетите екзосет бяха готови за изстрелване на мига.

Този път нямаше да има грешка.

Затичан по централния коридор на медицинския пункт, следван по петите от Рейчъл, Макфарлън едва не се блъсна в Брамбъл, който излизаше през вратата на операционната. Това бе съвсем различен Брамбъл от онзи кисел, сух мъж край масата за вечеря: този Брамбъл бе мрачен, движенията му — резки, жилавата му снага — напрегната.