Дъглас Престън - Черен лед

Ели Глин стоеше сам пред прозорците с ръце на гърба. Гледаше яростта на бурята, обхванат от някаква ведрина и спокойствие, каквито не бе изпитвал от началото на проекта. Оказа се проект, изпълнен с неизвестни обрати и изненади. Дори тук, на кораба, метеоритът продължаваше да внася голямо объркване. Хауъл се бе върнал от лазарета с новината за шестима мъртви и един ранен — Гарса. Въпреки това ЕИР бе успяла. Това бе едно от най-голямите инженерни постижения за всички времена.

Но не би повторил никога подобен проект.

Обърна се. Бритън и другите корабни офицери бяха залепнали до радара за надводни цели, който следеше пътя на „Алмиранте Рамирес“. Лойд се въртеше зад тях. Групата имаше напрегнат вид. Очевидно бе, че уверенията му относно команданте Валенар не ги бяха убедили. Бяха заели нормална, макар и нелогична позиция. Ала програмата на Глин за изработване на портрети на определени личности никога не грешеше в жизненоважните си предвиждания. Освен това той познаваше Валенар. Беше се срещал с него на собствения му терен. Беше видял желязната дисциплина на кораба. Бе видял умението на този мъж като морски офицер, самонадеяната му гордост, любовта му към родината. „Този човек няма да прекрачи границата.“ Не и заради един метеорит. Ще завие в последната минута; кризисният миг ще отмине; след това ще поемат пътя към дома.

— Капитане — попита той, — какъв курс възнамерявате да поемете, за да излезем от протока Дрейк?

— Веднага щом „Рамирес“ завие обратно, ще наредя курс три-три-нула, който ще ни отведе към завета от подветрения бряг на Южна Америка, извън тази буря.

Глин кимна одобрително.

— Това ще стане скоро.

Бритън сведе поглед към екрана. Не каза повече нищо.

Глин направи няколко крачки и застана до Лойд, зад капитан Бритън. Върху електронната карта зелената точка, която изобразяваше кораба на Валенар, бързо наближаваше международните води. Глин не можеше да сдържи усмивката си. Беше все едно да гледа по телевизията конно надбягване, на което той единствен знае кой ще бъде победителят.

— Имаме ли радиовръзка с „Рамирес“?

— Не — отвърна Бритън. — Подържат радиомълчание през цялото време. Не се свързват дори със собствената си база. Банкс подслушал заповед на командващия базата, с която му нареждал да се върне.

„Естествено“, помисли си Глин. Това съвпадаше с портрета му.

Позволи си погледът му да се задържи по-дълго върху Бритън: върху пръснатите по носа й лунички, върху спокойната й стойка. Сега тя изпитваше съмнения в оценките му; но по-късно щеше да разбере, че е бил прав. Помисли си за смелостта, която бе демонстрирала; за безпогрешния й хладен разум, хладнокръвието в напрегнати ситуации; достойнството, дори когато й бе отнето командването. Усещаше, че това бе жена, на която би могъл най-сетне да се довери. Може би тя беше жената, която бе търсил. Това го наведе на още мисли. Започна да обмисля правилната стратегия, с която би я спечелил, потенциалните пътища към провала, вариантите с най-голям изглед за успех.

Погледна отново радарния екран. Точката върху него се намираше вече на минути от линията. Усети как съвсем леко нервно бодване смути спокойствието му. Но той бе взел предвид всички фактори! Онзи мъж щеше да завие.

Нарочно се извърна от екрана и се завърна до прозореца. Гледката бе страховита. Вълните заливаха главната палуба, отминаваха като зелени потоци и се изтичаха през шпигатите в морето. Въпреки клатенето „Ролвааг“ все още изглеждаше доста устойчив — вълната бе по кърмата, което допринасяше за стабилитета му. А и масата в централния товарен танк действаше като баласт.

Погледна часовника си. Всеки миг вече Бритън щеше да обяви, че „Рамирес“ е завил обратно.

— „Рамирес“ променя курса си — рече Бритън и вдигна глава.

Глин кимна, потиснал усмивката си.

— Завива на север, по курс нула-шест-нула.

Глин зачака.

— Току-що пресече линията — добави тихо Бритън. — Продължава по курс нула-шест-нула.

Глин се поколеба.

— Маневрирането на Валенар е малко затруднено. Рулят му е повреден. Той определено е предприел маневра, за да завие обратно.

Минутите течаха бавно и безмилостно. Глин се отдръпна от прозореца и отново приближи до екрана. Зелената точка продължаваше да се носи на изток-североизток. Сега не ги преследваше пряко, но и не зави обратно. Странно. Усети ново бодване.

— Ще завие всеки момент — промърмори Глин.

— Запазва скоростта си — докладва Хауъл.