Дъглас Престън - Черен лед

— Завий! — прошепна Лойд.

Но корабът не зави. Вместо това леко коригира курса си до нула-пет-нула.

— Какво, по дяволите, прави той? — изведнъж избухна Лойд.

Бритън се поизправи и погледна Глин в очите. Не каза нищо, но думи не бяха и необходими; Глин ги прочете с кристална яснота в изражението й.

Обзелото го съмнение подейства като спазма, но той бързо възвърна спокойствието си. Знаеше вече какъв бе проблемът.

— Разбира се. Той не само има проблеми с руля си, но и първобитната му навигационна система е засегната от нашето електронно заглушаване. — Обърна се към оператора на пулта. — Изключи системата за електронни смущения. Да дадем на нашия приятел възможността да определи местоположението си.

Операторът набра няколко команди.

— Намира се на двайсет и пет мили разстояние — намеси се Хауъл. — В обсега на екзосетите му сме.

— Знам това — измърмори Глин.

За един миг на мостика се възцари пълна тишина. След това се обади отново Хауъл.

— „Осветени“ сме от радар за управление на стрелбата. Установява разстоянието и пеленга.

За пръв път след последната си операция като рейнджър Глин усети някаква несигурност и стомахът му се сви.

— Дайте му още няколко минути. Нека установи, че и той, и ние сме в международни води.

Минутите отново се заточиха бавно.

— За Бога, включете отново системата за електронни смущения!

— Още една минута, моля ви.

— Изстреляна е ракета екзосет — докладва Хауъл.

— Противоракетна защита — в автоматичен режим — заповяда Бритън. — Готови за изстрелване на диполни отражатели.

Затекоха минути на вледеняващ страх.

След това се чуха внезапните откоси на оръдията Гатлинг — антиракетната система задейства, последвана от избухването на облак диполни частици откъм десния борд на кораб. Парче шрапнел се удари о стъкло на мостика и се отклони, като остави белег във формата на звездичка.

— Все още ни „осветява“ с радара си — докладва Хауъл.

— Мистър Глин! — извика Бритън. — Наредете на вашия човек да включи СЕС!

— Включи отново СЕС — каза тихо Глин и се опря на пулта, за да запази равновесие. Взираше се в неумолимата зелена точка на екрана, мисълта му трескаво търсеше решения, опитваше се да отгатне какво ще е поведението на чилиеца. Валенар беше реагирал верен на себе си, като изстреля ракета по тях. Това бе жест, който Глин бе очаквал. А сега, след като бе раздрънкал сабята си в немощна ярост, той щеше да обърне обратно. Глин чакаше, искаше силно корабът да завие.

Ала пулсиращата зелена точка продължи по курса си: не беше точно техният курс, но все пак курс, който отвеждаше разрушителя далеч в международни води.

— Ели?

Беше Лойд. Гласът му бе необикновено спокоен. Глин с усилие се откъсна от стотиците варианти, които трескаво обмисляше и срещна суровия поглед на Лойд.

— Няма да завие — рече Лойд. — Той иде подире ни. За да ни ликвидира.

Сали Бритън се стегна до краен предел, изключваше една по една подробностите, съсредоточаваше мисълта си върху онова, което предстоеше да стане. Един поглед върху бледото, разстроено лице на Глин й бе достатъчен, да разбере всичко необходимо за провала на предвижданията му. Усети леко съчувствие към този мъж, въпреки непростимо погрешната му преценка, която бе поставила под изключителна угроза живота на всички. Тя самата бе направила подобна погрешна преценка на мостик, доста подобен на този, и то не чак толкова отдавна.

Насочи вниманието си към дъното на мостика, където бе окачена голяма навигационна карта на района на нос Хорн. Докато я гледаше и минаваше машинално на ум по познатите си стъпки, тя усети как силното напрежение постепенно се разсейва. Възникваха няколко възможности. Може би не всичко беше загубено?

Почувства присъствието на Глин зад гърба си. Обърна се и видя, че лицето му възвръщаше цвета си, шокът и парализата постепенно изчезваха от погледа му. Осъзна с изненада, че този мъж бе още много далеч от поражението.

— Капитане — рече той, — може ли да обсъдя нещо с вас за малко?

Тя кимна.

Той застана до нея и извади парче хартия от джоба на жилетката си.

— Това се технико-тактическите данни на „Алмиранте Рамирес“. Точни са и са отпреди около три седмици.

Тя го погледна.

— Откъде получихте това?

— От нашия офис у дома.

— Да чуем.

— „Алмиранте Рамирес“ е разрушител от клас „Алмиранте“, построен за чилийския флот от „Викърс-Армстронг“ във Великобритания. Килът му е бил заложен през 1957-а, корабът е постъпил на въоръжение през 1960-а. Екипажът му се състои от 266 души, от които 17 офицери. Водоизместването му е…