Дъглас Престън - Черен лед

— Не е необходимо да знам колко вечери сервират. Преминете към заплашващите ни системи.

Глин бързо сведе поглед надолу.

— Бил е модернизиран през седемдесетте години, за да бъде въоръжен с четири ракети екзосет–38, производство на френската „Аероспасиал“. Това са нисколетящи ракети с обсег двайсет и пет мили. За наш късмет използват по-старо поколение активен насочващ радар, който не може да преодолее нашата съвременна СЕС. Тъй че екзосетите са безполезни за него, дори и да сме в пряка видимост.

— С какво още разполага?

— С четири стомилиметрови оръдия, производство на „Викърс“, които могат да изстрелят по четирийсет снаряда в минута с обсег на действие десет мили. Обикновено стрелбата се управлява от два радара SGR–102, но ако е необходимо, могат да стрелят и с визуален прицел.

— Мили Боже! Четирийсет снаряда на едно оръдие?

— Има също четири 40-мм автомата „Бофорс“ с обсег шест мили и половина. Те могат да изстрелват по триста снаряда в минута.

Бритън усети как кръвта изчезва от лицето й.

— Всяко от тези оръдия може да ни ликвидира за минути. Не бива да допускаме да влезем в обсега им.

— Визуалното прицелване при това бурно море ще бъде трудно. Но вие сте права: няма да издържим дълго на подобен бараж. Трябва да увеличим скоростта си.

Бритън не отговори веднага.

— Знаете, че вече сме натоварили турбините до краен предел, за да постигнем шестнайсет възла. — Обърна се към старши помощника. — Мистър Хауъл, има ли начин да изцедим още малко скорост от кораба?

— Бих могъл да изтръгна още един възел.

— Много добре. Направете го.

Обърна се кърмчията:

— Пълен напред. Сто и деветдесет.

Усети как дълбоко в недрата на кораба турбините отговориха с изръмжаване на вдигнатите 190 оборота. Това щеше да им даде — тя набързо пресметна на ум — четири и половина часа, може би малко по-малко, преди да попаднат в обсега на стрелбата на викърсите.

Обърна се отново към Глин и към картата.

— Измислила съм го — рече тя. — Най-добрата ни възможност е да се насочим на североизток и да навлезем колкото е възможно по-скоро в аржентински териториални води. Аржентина е кръвен враг на Чили и едва ли ще допуснат чилийски разрушител да ни преследва в техни води. Ще го възприемат като акт на агресия.

Погледна Глин, но вглъбеното му изражение не издаваше нищо.

— Другата алтернатива е да се насочим към британската военноморска база на Фолклендските острови. Трябва също така да се свържем с нашите власти и да докладваме, че сме атакувани от чилийски боен кораб. Може би ще е възможно да осъществим известен натиск върху онзи побъркан негодник.

Тя зачака отговор.

Най-сетне Глин заговори:

— Сега разбирам защо бяха тези леки корекции в курса на Валенар.

— Какво?

— Отрязани сме.

Бритън бързешком погледна картата. „Рамирес“ сега се намираше на двайсет мили северозападно от тях, на истински пеленг 300 градуса.

— О, по дяволите — простена тя.

— Ако променим сега курса си към Аржентина или към Фолклендските острови, той ще ни пресрещне някъде тук — Глин очерта с пръст малък кръг върху картата.

— Тогава да се насочим на запад, към Чили — предложи Бритън. — Няма да му се размине, ако ни потопи в пристанището на Пуерто Уилямс.

— Несъмнено. Но за съжаление, ако обърнем обратно, той ще ни прихване ето тук. — Пръстът му очерта върху картата нов кръг.

— Тогава да поемем към британската научна станция на остров Южна Джорджия.

— Тогава пък ще ни блокира тук.

Тя гледаше картата и усещаше как парализиращите ледени тръпки залазиха по гърба й.

— Виждате ли, Сали… — Мога ли да ви наричам Сали? — Когато той е променял курса си, той вече е предвиждал евентуалните ни маршрути за бягство. Ако бяхме разбрали това и бяхме реагирали веднага, щяхме да имаме възможността да стигнем поне до Аржентина. Но сега дори този маршрут е затворен за нас.

Бритън усети тежест в гърдите.

— Американските ВМС…

— Моят човек вече провери. Не можем да получим ефикасна военна помощ в рамките на двайсет и четири часа.

— Но на Фолклендите има британска военноморска база, въоръжена до зъби!

— Обмислихме и това. Чили бе британски съюзник по време на Фолклендската война. За да поискат САЩ военна помощ от Великобритания срещу бившия й съюзник, като използва базата, за която са се били — това е, да речем, молба, чието удовлетворяване ще отнеме доста време, дори като се вземат предвид моите и на Лойд връзки. За съжаление най-южните райони на Южния Атлантик не са най-подходящите, за да загази човек с военните. Ние сме сами.