Дъглас Престън - Бездна

— Важното е, че системата сега работи — рече Хач. — Защо тогава не продължим?

— Да, бе, и това да се случи пак! Искам да разбера защо целият този боклук се срина едновременно и изведнъж.

— Не можеш да направиш нищо по него сега — обади се Сейнт Джон. — А междувременно изоставаме от графика на дешифровката. Нищо не сработва. Направих още проучвания и мисля, че твърде бързо отхвърлихме…

— Глупости на таркалета! — сопна се Уопнър и се завъртя със стола си срещу него. — Няма да почнеш отново да ми каканижеш за многоазбучната история, нали старче? Виж какво, ще променя алгоритъма на моята челна атака, ще й дам петдесет процента приоритет и наистина ще задвижа нещата. Защо не се оттеглиш в библиотеката си? Върни се към края на деня с някои полезни идеи.

Сейнт Джон изгледа за миг Уопнър. След това навлече туидовото си сако и се измъкна навън, на прозирната слънчева светлина. Хач го последва до офиса му.

— Благодаря — рече той и подаде двете папки на Сейнт Джон.

— Знаеш ли, той е прав — каза историкът, седна зад чистото си бюро и придърпа уморен старата пишеща машина към себе си. — Работата е там, че аз опитах всичко друго. Базирах опитите си върху всички методи за шифроване, познати по времето на Макалън. Подходих като към аритметичен проблем, като към астрономическа или астроложка система, като към код, базиран на чужд език. И нищо.

— А какво означава многоазбучно? — попита Хач.

Сейнт Джон въздъхна.

— Многоазбучен шифър. Всъщност е доста прост. Разбираш ли, по времето на Макалън повечето шифри са били прости, монофонични замествания. Имаш обичайната азбука, след това — шифровата азбука, смесени без никакъв ред. За да кодираш нещо, просто проверяваш коя шифрова буква съвпада със следващата редовна буква в документа. Може кодът за „т“ да е бил „у“, а кодът за „и“ да е бил „з“. Тъй че ако шифроваш местоимението „ти“, получаваш „уз.“ Така се правят криптограмите, които публикуват във вестниците.

— Струва ми се доста ясно.

— Да. Но това не е много сигурна система. Тъй че какво би станало, ако разполагаш с няколко различни азбуки и работиш с тях? Да речем, че вместо с една, разполагаш с десет. И след като зашифроваш документа си буква по буква, ще минеш през всичките десет шифрови азбуки, а след това отново ще започнеш с първата. Това е многоазбучният шифър. И тогава „ти“ няма да е „уз“. Всяка буква ще е кодирана от различна шифрова таблица.

— Изглежда трудно за разшифроване.

— Да, много е трудно. Ала Кери смята, че по времето на Макалън не са използвали многоазбучни шифри. О, да, хората са знаели за тях. Но са смятали, че отнемат много време и са твърде предразположени към грешки. — Сейнт Джон въздъхна отново. — Ала в този случай най-големият проблем е проблемът на секретността. Ако Макалън е използвал многоазбучен шифър, как би могъл да скрие сигурно всички кодови азбучни таблици, които са му били необходими? Ако Ред Нед Окъм случайно ги зърне, цялата игра ще бъде издадена. А колкото и да е бил умен, не би могъл да ги запомни.

— Ако смяташ, че съществува възможност шифърът да е многоазбучен, защо не опиташ да го разгадаеш сам?

Ъгълчетата на устните на Сейнт Джонс се повдигнаха нагоре в нещо като усмивка.

— Ако разполагах с два месеца, с радост бих се опитал. Освен това нямам представа колко дълъг ключов код е използвал, ако изобщо е използвал такъв и колко свободно е разполагал нулите си.

— Нули ли?

— Nihil importantes. Букви, които не означават нищо, ала са разхвърляни из текста, за да затруднят разшифровчика.

Навън се чу изсвирване на корабна сирена — дълбока и загадъчна, и Хач погледна часовника си.

— Десет часът — рече той. — Най-добре е да тръгвам. След няколко минути ще започнат да запечатват тунелите и да осушават Шахтата. Пожелавам ви успех — на теб и на Кери.

След като напусна базовия лагер Хач се затича по пътечката към Ортанк, пламнал от нетърпение да види как новата конструкция се бе материализирала над Наводнената шахта само за четирийсет и осем часа. Още преди да стигне до хребета на острова видя стъклената наблюдателна кула, с тясна площадка, която я опасваше отвън. Когато приближи повече, забеляза масивните опори, върху които сондажната кула се издигаше на повече от петнайсет метра височина над пясъчния терен. Във вътрешността на кулата висяха винчове и метални въжета и потъваха в мрака на Шахтата. „Боже мой — помисли си Хач — това нещо сигурно се вижда чак от сушата.“