Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Бездна
Какъв ден, ромът свърши! Нашият екипаж е поразително трезв; страхотен смут сред всички ни! Мошениците заговорничат; оживено се говори да делим и кой откъдето е, затова аз трябваше бързичко да се огледам за някаква награда. И този ден я донесе — с голямо количество алкохол на борда, тъй че екипажът бе доволен, дяволски доволен; след това всичко отново потръгна добре.
Из дневника на Едуард Тийч
1 1 Едуард Тийч, роден през 1680 г. в Бристъл английски пират. По време на т.нар. война за испанското наследство (1702–1713 г.) действал като „прайвътиър“ — разрешени пиратски нападения с частен кораб срещу търговски кораби на неприятелските държави. След края на войната се превърнал в откровен пират. През 1717 г. завзема голям френски търговски кораб, преименува го в „Отмъщението на кралица Ана“, въоръжава го с 40 оръдия, а екипаж събира от кол и въже из Карибието. Вероятно е делял плячката с губернатора на Северна Каролина, който със сигурност му е съдействал за ремонта и снабдяването на кораба. Но през 1718 г. необузданите грабежи на Тийч дотолкова вбесили губернатора на съседна Вирджиния, че той поставил два кораба под командването на лейтенант Робърт Мейнърд и му заповядал да открие и унищожи пирата. На 22 ноември 1718 г. Мейнърд спипал Тийч, атакувал го и след кратка, но жестока схватка го убил. Главата на Тийч била отрязана и окачена на бушприта, а петнайсет заловени пирати веднага били обесени на реите. Прозвището „Черната брада“ Тийч получил заради обичая си да завързва краищата на дългата си черна брада с панделки и да я опъва чак зад ушите. (По данни от английската енциклопедия The Oxford Companion to Ships and the Sea). — Б.пр.
по прякор Черната брада 1718 г.
Прилагането на решения от XX век към проблеми от XVII век предполага или пълен успех, или пълен хаос; средно положение няма.
Д-р Орвил Хорн
В един юнски следобед на 1790-а година Саймън Рътър — ловуващ треска рибар, попаднал в щорм и бурен прилив. Неговата лодка тип „дори“ 2 2 Дори — плоскодънна безпалубна лодка, използвана най-много по бреговете на Ню Ингланд и за риболов в богатите на риба води по плитчините около Нюфаундленд. — Б.пр.
била претоварена с риба, той не можел да поддържа курса и бил принуден да се насочи към обвития в мъгла остров Рагид 3 3 Дрипав, оръфан, груб (англ.). — Б.пр.
на около шест мили разстояние от брега.
Докато чакал да се оправи времето, рибарят решил да огледа пустинния остров. Във вътрешността му, далеч от скалите, дали името на острова, той открил голям дъб, на чийто най-нисък дебел клон били привързани старинна макара и въжета. Право под него земята се разтваряла в падина. Макар да се знаело, че островът е необитаем, Рътър открил ясни свидетелства, че някой го е посещавал години преди самия него.
Тъй като любопитството му се възбудило, Ритър привлякъл на помощ един от братята си и се завърнал след няколко седмици, натоварен с кирки и лопати. Двамата мъже намерили падината и започнали да копаят. На метър и половина дълбочина открили платформа от дъбови греди. Измъкнали ги и продължили да копаят, още по-възбудени. В края на деня били прокопали почти седем метра, минали през слой дървени въглища и глина и стигнали до нова дъбова платформа. След това братята се върнали у дома, решени да продължат разкопките, след като мине ежегодният пасаж от скумрия. Ала седмица по-късно братът на Рътър се удавил, след като дорито му се преобърнало при нещастен случай. Шахтата била временно изоставена.
Две години по-късно Рътър и група местни търговци решили да обединят усилията си и да се върнат към загадъчното място на остров Рагид. След като започнали отново разкопките, те скоро стигнали до редица вертикални дъбови греди и хоризонтални дъбови свръзки, които изглеждали като крепеж на засипана шахта. Не е известно до каква дълбочина е успяла да копае групата — повечето предположения се свеждат до около трийсет и три метра. На тази дълбочина те стигнали до плосък камък, върху който бил издълбан следният текст:
Най-първо — ще Излъжеш
И прокълнат — ще Плачеш
Най-лошо — трябва да Умреш
Камъкът бил разкъртен и извлечен на повърхността. Заговорило се, че изваждането му е разкъсало някаква пломба, защото мигове по-късно, без всякакво предупреждение, в шахтата нахлул силен поток морска вода. Всички копачи избягали — с изключение на Саймън Рътър. Наводнената шахта — както била наименована тя — взела първата си жертва.
Читать дальше