Фейрене Престън - Сребърни чудеса

Тринити се усмихна кисело. Добрият стар доктор Къртис я познаваше. Твърде добре.

— Обещавам — повтори тя.

Оттогава Чейс рядко напускаше имението, като за целта превръщаше кухнята й в офис и използваше масата й като бюро. Когато идваше време за хранене, той просто преместваше всичко на пода, включително и документи, свързани със сделки за милиони долари. При малкото случаи, когато не можеше да избегне пътуването до Далас, той първо уреждаше нещата така, че Магнус да стои при нея през цялото време на неговото отсъствие.

Между пристъпите на повръщане, когато успяваше да мисли свързано, Тринити наблюдаваше Чейс с удивление. Минаха седмици, но вместо да се отегчи и да си отиде, както беше предсказала, той все по-здраво се вкореняваше в дома й и в живота й.

За поддържането на стопанството Чейс нае човек, а домакинството пое сам. Той се грижеше неуморно за Стефани и не се гнусеше да чисти след Тринити или да мушне ръце в мивка, пълна с мръсни чинии и сапунена вода.

А когато ставаше въпрос за удобството и здравето на Тринити, Чейс бе готов на всичко. Купи й портативен телевизор с дистанционно управление и го инсталира в единия край на леглото й. Купи й стереоуредба. Тринити трябваше само да спомене определена книга или храна и тя чудодейно се озоваваше пред нея, в допълнение на последните броеве на всички списания и вестници, които според него биха могли да я заинтересуват.

Оставаше й само да кима удивена с глава. Невъзможно бе да повярва, че това бе същият суров и сдържан мъж, когото бе срещнала преди месеци. Отказваше да приеме, че той би могъл да се промени за толкова кратко време. Като че ли цинизмът на Чейс се бе прехвърлил у нея.

Една вечер Чейс се върна от Далас и влезе в спалнята с няколко кутии в ръце. Хвърли ги на леглото й и започна да ги отваря.

— Какво, за бога, си донесъл?

— Дрехи за бременни жени — осветли я лаконично той.

— Нямам нужда от тях — възмутено му отвърна Тринити.

— Не можеш да си закопчаваш дрехите вече, Тринити — усмихна й се той, — а тези джинси от много пране скоро ще се превърнат в дрипи.

Тя се надяваше, че Чейс няма да забележи колко прилепнало по тялото й стоеше всичко, което облечеше. Вече не можеше да си закопчава джинсите и затова носеше широки горни блузи. За щастие беше започнала да се храни по-добре и да наедрява.

— Имам дрехи, които носех като бременна със Стефани. Те са съвсем запазени — упорито настояваше тя. Не му каза, че ги беше носила толкова дълго време, че й се повръщаше от тях. Затова и не бързаше да ги изважда. — А сигурно и Сиси има някои, които мога да използвам.

— Сиси ми каза, че си й дала дрехите, които си носила като бременна със Стефани.

— О, да, така е. Бях забравила.

— А тя ги е съсипала.

— Не може да бъде!

— Това са били вехтории, Тринити. Освен това кога най-после ще разбереш, че не се налага да се задоволяваш със стари и взети назаем неща?

Тринити се намръщи и се облегна удобно на купчината възглавници.

Чейс ведро й се усмихна и изсипа съдържанието на кутиите. Затрупа я дъга от цветове и материи и тя несъзнателно протегна ръка да ги докосне. Пред нея се разстилаха красиво скроени дрехи за бременни за всякакви поводи и случаи. Коприна и шифон дръзко отразяваха последните новости в модата.

— Прекрасни са — сърдито призна тя. — Обикновено този тип дрехи са ужасно практични на вид. Откъде намери такова разнообразие?

— Имам връзки. Не можех да си те представя в обичайните бухнали роклички.

Сините му очи блестяха топло и незнайно защо тя не успя да си наложи да го попита дали връзките му са от мъжки или женски пол.

Той седна на леглото и наложи една от роклите върху нея, наклонил глава настрани, за да прецени как й стои.

— Тази ми харесва най-много. Надявах се, че ще я пробваш заради мен.

Роклята бе сребристозелена, дълга и много красива. Но не тя, а Чейс накара Тринити да затаи дъх. Той бе така близо, че тя видя кехлибарените петънца в очите му и усети мускусния дъх на кожата му. Чейс остави роклята да се плъзне надолу, но ръцете му обхванаха настойчиво гърдите й.

— Гърдите ти наедряват — дрезгаво прошепна той, като продължаваше да ги опипва през тънката нощница. — Скоро ще започнеш да носиш сутиен, нали?

Тринити изпадна в такъв транс, че само успя да кимне. За пръв път от толкова време той я докосваше с нещо подобно на плътска страст. Може и да не беше вярно, но така го усети тя. Напоследък забелязваше с огорчение, че удължаването на промеждутъците между пристъпите на гадене беше събудило естественото й влечение към него, което той можеше така лесно да извиква в нея.