Фейрене Престън - Сребърни чудеса

— Какво смяташ да правиш?

Той не отговори, а попита, докато си събличаше ризата:

— Да ти донеса ли нещо, преди да си легна?

— В чие легло смяташ да лягаш, Чейс? — хапливо отвърна тя. — Имам само две и те са заети.

Той седна на леглото и се наведе да събуе обувките си.

— Ще спя в това, любов моя.

Боже мой! Къде й беше умът? Защо не се сети по-рано, че спането на Чейс определено представляваше проблем.

— Чейс, не можеш да спиш тук с мен!

— Защо? — попита той и се отправи към банята.

— Ей така! — Тринити усети, че крещи. Пое си дълбоко въздух. Трябваше да, внимава. Енчиладата не се бе установила много стабилно в стомаха й и можеше да си излезе без никакви извинения. Продължи, като говореше достатъчно високо, за да надвика шума на чешмата: — Защото аз не те искам в леглото си.

Леко насмешлив, гласът му се чу от банята:

— Нямам намерение да спя нито на дивана, нито на пода.

— Остава ваната — изтъкна тя, без изобщо да я е грижа за удобството му.

Чейс излезе от банята и седна до нея. Взе ръката й в своята и като я търкаше нежно с палеца си, заговори успокоително:

— Чуй ме, Тринити. Зная, че не ме искаш в леглото си, но наистина няма къде другаде да спя. Леглото е двойно и е достатъчно голямо и за двама ни, но ако не ни е удобно, винаги мога да докарам голямото легло от апартамента тук. — Той се усмихна и махна една къдрица от челото й. — Спомням си, че даже когато спяхме на него, не ни беше нужно много място.

Тринити затвори очи, за да не гледа усмивката му. Не искаше да си спомня нощите, когато спеше в прегръдките му, сгушена до стройното му и здраво тяло.

Той нежно погали страната й и провлечено продължи:

— Искам да съм при теб, Тринити, в случай че ти стане нещо през нощта и ти потрябвам.

Тя светкавично отвори очи:

— Не е ли изумително как съм успявала да преживея толкова време без теб?

Чейс се наведе и леко, но нежно я целуна.

— Ти си диво, красиво дете, Тринити — Ан Уорънтън, а аз никога вече няма да направя нещо, което да те нарани.

Той стана и заобиколи леглото. Съблече се само по слипове, мушна се в леглото зад нея и загаси лампата.

Тринити лежеше неподвижно и преценяваше какво точно се беше случило. Беше му направила саркастична забележка, а той й отговори съвсем миролюбиво. Не можеше да го разбере.

Тя изпъшка и му обърна гръб. Не трябваше да яде тази енчиладас, но идеята й се бе сторила доста добра. Може би следващия път трябва да опита с пица…

Тринити замръзна. Усети, че ръцете на Чейс я прегръщат и притеглят към него.

— Спокойно — нежно прошепна в ухото й той, — спокойно. Какво има? Коремчето ли те боли?

— Да — изстена тя.

— Ето. — Ръката му започна леко да разтрива стомаха й. За своя изненада, Тринити се почувства по-добре. В действията му нямаше нищо сексуално. Тялото му я бе обгърнало отзад… дъхът му топлеше шията й… ръката му нежно премахваше напрежението в стомаха и… Тя се отпусна и потъна в дълбок сън.

На другата сутрин, а и всяка сутрин през следващи седмици, Тринити се събуждаше в прегръдките на Чейс Никога не знаеше кой пръв се е обърнал към другия през нощта, а и въобще не говореха за това. Но първото, което винаги усещаше при събуждане, беше прегръдката му ръката, покровителствено положена върху корема й.

Дните минаваха бавно. Сивата им монотонност бе постоянен спътник на апатията и лошото й здраве. Нарушаваше я единствено това да наблюдава Чейс. Той упорито отказваше да допусне, че е сгрешила в преценката си за него. Продължаваше с подозрение да наблюдава как той превземаше всяка частица от живота й.

Първата изненада дойде още на другата сутрин. С чаша кафе Чейс влезе в спалнята и завари Тринити, нерешително застанала в средата на стаята.

— Какво правиш?

— Опитвам се да преценя дали ще успея да стигна до банята, преди да повърна.

— За бога, Тринити! Върни се в леглото!

— Не мога. — Тя прокара треперещи пръсти през сплъстените си къдрици. — Кога тръгваш за работа?

— След няколко минути. Имам важна среща в Далас, но Магнус ще е тук. Искаш ли чаша кафе?

Тринити позеленя и хукна към банята. Пристигна тъкмо навреме. Стомахът й мъчително се свиваше отново и отново, докато не изхвърли всичко, останало от вечерята й предната вечер. Чейс я подкрепяше и както бе направил следобеда, й държеше челото.

После й помогна да се върне в леглото.

— Да ти донеса ли нещо?

— Не. Защо не отиваш на работа? — Трябваше да го изкара от къщата, за да се захване с нещата, които имаше да върши. Чувстваше се толкова отпаднала, че заговори, без да мисли: — Когато дойде Магнус, може да ми донесе чай и бисквити. Може би стомахът ми ще се успокои и ще мога да стана и да взема един душ.