Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

Бътлър усети остра болка, когато назъбеното острие се заби в гърдите му. Той веднага разбра, че раната е смъртоносна. Дишането му стана тежко. Сигурно единият бял дроб беше пробит и сега кръвта се лееше по козината на трола. Собствената му човешка кръв. Никой не можеше да изгуби толкова много кръв и да остане жив. Въпреки това болката изведнъж отстъпи място на бясна еуфория. Нещо като естествен наркотик му бе инжектиран от бивните на звяра. По-опасен от най-смъртоносната отрова. След минути Бътлър не просто щеше да престане да се съпротивлява, но да се разсмее и смехът му да го вкара в гроба.

Икономът се бореше с наркотика в кръвта си и отчаяно се гърчеше в хватката на трола. Но беше безполезно. Битката бе свършила още преди да е започнала.

Тролът изръмжа и преметна отпуснатото човешко тяло над главата си. Тежкото тяло на Бътлър се блъсна в стената със скорост, на която човешките кости не можеха да издържат. Всички тухли от пода до тавана се пропукаха. Гръбнакът на Бътлър също поддаде. Сега дори да оцелееше от кръвозагубата, нямаше да избегне парализата.

Джулиет все още беше под властта на хипнозата.

— Хайде, братле. Ставай от пода. Всички знаем, че се преструваш.

Тролът спря. Обзе го първично любопитство, породено от липсата на страх. Можеше и да заподозре някаква измама, ако беше в състояние да формулира такава сложна мисъл. Но накрая апетитът надделя. Съществото пред него миришеше на плът. Прясна и сочна. Плътта на повърхността бе различна на вкус. Беше проникната от миризмите навън. След като веднъж си опитал месо, трудно е да му устоиш. Тролът облиза с език резците си и протегна косматата си ръка…

Зеленика пристегна своите „Колибри“ към тялото си и започна контролирано спускане. Прелетя ниско над перилата и попадна в галерията с колони под купола от витражно стъкло. През него неестествено се процеждаше светлината на спрялото време и образуваше плътни бледосини снопове.

„Светлина“ — помисли Зеленика. Фаровете на каската бяха свършили работа веднъж и нямаше причина да не проработят и сега. За мъжа беше твърде късно. Той лежеше като чувал със счупени кости. Но за момичето имаше още няколко секунди, преди тролът да я разкъса.

Зеленика се спусна спираловидно през полилеите, като опипваше конзолата на каската си и търсеше копчето за звуковия сигнал. Звуковият сигнал се използваше обикновено за отпъждане на кучета, но в този случай можеше да разсее трола за няколко секунди. Достатъчно, за да може Зеленика да стигне до пода.

Тролът протягаше към Джулиет ръка, обърната с дланта нагоре. Това беше движение, което най-често се използваше срещу беззащитни създания. Готвеше се да мушне нокти под ребрата и да разкъса сърцето й. Така причиняваше минимални щети на плътта и я освобождаваше от напрежението в последната минута, което правеше месото жилаво.

Зеленика включи звуковия си сигнал… и нищо не се случи. Лоша работа. По принцип средностатистическият трол би трябвало да бъде най-малкото раздразнен от пронизителния звук. Но този звяр дори не поклати рунтавата си глава. Можеше да има две причини: първо, повреда в каската; и, второ, тролът да е глух като пън. За нещастие, Зеленика нямаше как да знае, че звуците бяха недоловими за слуха на феиния народ.

Какъвто и да беше проблемът, тя бе принудена да прибегне до стратегия, до която не беше желателно да се прибягва. Пряк контакт. С едничката цел да спаси човешки живот. Щяха да я подведат под отговорност по параграф осми. Без съмнение.

Зеленика даде газ до дупка, като премина от четвърта направо на задна. Не беше много добре за двигателя. Механиците щяха да я попилеят за това, ако изобщо останеше жива след този безкраен кошмар. Ефектът от това разбиване на двигателя беше завъртане във въздуха, така че токовете на обувките й да сочат право в главата на трола. Зеленика трепна. Две схватки с един и същи трол. Невероятно.

Токовете й се забиха право в тила на звяра. При тази скорост при допира имаше поне половин тон G-сила. Само подсилената конструкция на костюма предпази феята от счупване на крайниците. Въпреки това тя чу как коляното й изпука. Болката си проби път до главата й и осуети следващата й маневра. Вместо да се отдръпне на безопасно разстояние, Зеленика скочи на гърба на трола и моментално се заплете в рунтавата му козина.

Тролът се ядоса подобаващо. Не стига че нещо бе отвлякло вниманието му от вечерята, но сега се беше заровило в козината му и го удряше с всичка сила. Звярът се изправи и посегна с ръка през рамо. Огънатите му нокти одраскаха каската на Зеленика и оставиха драскотини по металното покритие. За миг Джулиет беше в безопасност, но феята бе заела нейното място в списъка със застрашени индивиди.