Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Как може да се опише Артемис Фоул? Множество психиатри опитаха и се провалиха. Основният проблем е интелигентността на Артемис. Той успява да излъже всички тестове, на които го подлагат. Обърквал е и най-великите умове в медицината, като е изпращал мнозина от тях на лечение в собствените им болници.

Няма съмнение, че Артемис е дете пророк. Но защо му е на някого с такива блестящи заложби да се посвещава на престъпни занимания? Това е въпрос, на който може да ви отговори един-единствен човек, а той предпочита да мълчи.

Може би най-добрият начин да нарисуваме точен портрет на Артемис е като разкажем придобилата вече широка популярност история за първото му провинение.

Създадох това повествование въз основа на лични разговори с пострадалите и в хода на разказа ще разберете, че не ми беше никак лесно.

Историята започва преди няколко години, в зората на XXI век. Артемис Фоул бе съставил план как да върне богатството на семейството си. План, който можеше да унищожи цивилизации и да хвърли планетата във война между биологичните видове.

По онова време той беше на дванадесет години…

Град Хо Ши Мин през лятото. Непоносимо задушно. Излишно е да казваме, че Артемис Фоул не би се примирил с подобно неудобство, ако не ставаше дума за нещо изключително важно. Важно за неговия план.

На слънце Артемис изглеждаше зле. Дългите часове, прекарани в затворено помещение пред монитора, бяха обезцветили кожата му и тя бе загубила свежестта си. На дневна светлина той беше блед като вампир и почти толкова навъсен.

— Надявам се този път да не са ни пратили за зелен хайвер, Бътлър — произнесе Артемис тихо и нечленоразделно. — Особено след случая в Кайро.

Това беше доброжелателен укор. Веднъж бяха пътували до Египет заради нещо, което им бе казал един информатор на Бътлър.

— Не, сър. Този път е сигурно. Нгуйен е добър човек.

— Хм — измънка недоверчиво Артемис.

Минувачите сигурно се учудиха на обръщението „сър“, което едрият евроазиатец използваше в разговора си с момчето. В края на краищата живееха в третото хилядолетие. Но това не бяха обикновени взаимоотношения, а те двамата не бяха случайни туристи.

Седяха в открито кафене на тротоара на улица „Донг Хай“ и наблюдаваха местните тийнейджъри, които обикаляха площада с мотопеди.

Нгуйен закъсняваше, а оскъдната сянка от чадъра не допринасяше особено за подобряване на настроението на Артемис. Но това беше обичайният му песимизъм. Въпреки намусената му физиономия някъде дълбоко се таеше искрица надежда. Дали това пътуване щеше да донесе резултати? Щяха ли да намерят Книгата?

Един келнер се завтече към масата им.

— Още чай, господа? — попита той, като енергично кимаше.

Артемис въздъхна.

— Спести ми този театър и седни.

Келнерът инстинктивно се обърна към Бътлър, който, в края на краищата, беше по-възрастният.

— Но, господине, аз съм сервитьорът.

Артемис почука по масата, за да го накара да млъкне.

— Носиш обувки ръчна изработка, копринена риза и три златни пръстена с печати. Английският ти е с оксфордско произношение, а по блясъка на ноктите ти личи, че скоро си ходил на маникюр. Не си никакъв сервитьор. Ти си нашата свръзка Нгуйен Ксуан и причината за неудачното ти дегизиране е, че искаш дискретно да провериш дали не сме въоръжени.

Раменете на Нгуйен се отпуснаха умърлушено.

— Вярно е. Поразително!

— Не бих казал. Една смачкана престилка не те прави келнер.

Нгуйен седна и си наля ментов чай в малка чашка от китайски порцелан.

— Ще ти кажа какво е положението с оръжието — продължи Артемис. — Аз съм невъоръжен. Но виж, Бътлър, моят… ъ-ъ-ъ… иконом 1 1 Игра на думи: на английски език „иконом“ е butler, което съвпада с фамилното име на героя. — Бел.прев. , има под мишницата си зиг зауър, в ботушите си — два автоматични ножа, малък пистолет с два патрона в ръкава, гарота 2 2 Специално въже за удушване. — Бел.прев. в часовника и три осколочни гранати по джобовете. Нещо друго има ли, Бътлър?

— Палката, сър.

— А, да. Една добра старомодна палка със сачми под ризата.

С треперещи ръце Нгуйен поднесе чашата към устните си.

— Не се тревожи, господин Ксуан — каза Артемис усмихнат. — Няма да използваме оръжие срещу теб.

Нгуйен не изглеждаше успокоен.

— Бътлър може да те убие по сто различни начина, без да използва оръжията си — продължи момчето. — Макар че според мен и един ще свърши работа.