Йон Колфер: Тайната на Артемис Фоул

— Е? — попита Артемис. — Къде е тя?

Нгуйен посочи с пръст към черен триъгълник под една ръждясала пожарна стълба.

— Там. Долу. Не си показва носа навън. Не излиза дори за оризово вино, изпраща някого да й купи. Сега може ли да си вървя?

Артемис не си направи труда да отговори. Вместо това си проправи път през локвите към дупката под пожарната стълба. Забеляза как някой в тъмното се размърда крадешком.

— Бътлър, ще ми подадеш ли очилата?

Бътлър измъкна от колана си чифт очила за нощно виждане и ги постави в протегнатата ръка на Артемис. Приспособлението за фокусиране забръмча, за да се нагоди към светлината.

Артемис намести очилата на лицето си. Всичко се оцвети в радиоактивно зелено. Той пое дълбоко дъх и обърна поглед към шаващите тъмни очертания. Някой приклекна върху рогозката от лико и тромаво се извърна с гръб към оскъдната светлина. Артемис нагласи фината настройка на очилата. Силуетът беше дребен до уродливост и увит в мръсен шал. В калта наоколо се въргаляха празни бутилки от алкохол. Изпод шала се подаде ръка. Стори му се зеленикава. Но така изглеждаше и всичко останало.

— Мадам — каза той, — имам предложение за вас.

Главата на силуета сънно се олюля.

— Вино — изграчи тя. Гласът й наподобяваше стържене на нокти по стъкло. — Вино, англичанино.

Артемис се усмихна. Дарба за езици, отвращение към светлината. Струваше си да провери.

— Всъщност съм ирландец. Какво ще кажете за предложението ми?

Знахарката лукаво размаха костеливия си показалец.

— Първо виното. После приказките.

— Бътлър!

Телохранителят бръкна в един от джобовете си и извади от там половинка от най-хубавото ирландско уиски. Артемис взе бутилката и я вдигна в тъмното, за да подразни жената. Понечи да свали очилата си, когато ръката с дълги нокти посегна от мрака, за да грабне бутилката. Зеленикава петниста ръка. Нямаше съмнение.

Артемис преглътна, за да скрие победоносната си усмивка.

— Плати на приятеля ни, Бътлър. Цялата сума. Запомни, господин Нгуйен, това трябва да си остане между нас. Нали не искаш Бътлър да те потърси отново?

— Не, не, господин Фоул. Гроб съм.

— Постарай се. Иначе Бътлър ще те вкара в истински гроб.

Нгуйен се втурна по уличката. Изпитваше огромно облекчение от това, че е жив, и дори не се погрижи да преброи пачката американски банкноти. Доста нетипично за него. Така или иначе цялата сума беше в ръцете му. Всичките двадесет хиляди долара. Не беше лошо за половин час работа.

Артемис се обърна към знахарката.

— Вижте, госпожо, вие имате нещо, което ми е необходимо.

Старицата облиза с език капката алкохол в ъгълчето на устните си.

— Да, ирландец. Глава боли. Лоши зъб. Аз лекува.

Артемис отново си сложи очилата за нощно виждане и приклекна, за да се изравни с нея.

— Аз съм в отлично здраве, госпожо, с изключение на лека алергия към праха, но не мисля, че дори вие сте в състояние да направите нещо по въпроса. Не. Това, което ми трябва, е вашата Книга.

Старата вещица застина неподвижно. Очите й блеснаха изпод шала.

— Книга? — произнесе тя предпазливо. — Не знам никаква книга. Аз знахарка. Иска книга, върви книжарница.

Артемис въздъхна: полагаше усилие да бъде търпелив.

— Не сте знахарка. Вие сте зъл дух, пшог, елф, ка-далун. Зависи кой език предпочитате. А аз искам Книгата ви.

Създанието дълго мълча, след това отметна шала от главата си. В зелената светлина на очилата за нощно виждане чертите й изникнаха пред Артемис като маска за празника на Вси светии. Носът на създанието беше дълъг и провиснал надолу, очите — златисти цепки. Ушите бяха заострени, а страстта към алкохола бе размекнала кожата му като маджун.

— Щом знаеш за Книгата, човече — заговори тя бавно, като се бореше с вцепенението, предизвикано от алкохола, — значи знаеш и за магията, която се крие в юмрука ми. Мога да те убия с едно щракване с пръсти!

Артемис сви рамене.

— Не ми се вярва. Погледни се! Та ти си почти мъртва. Оризовото вино е притъпило сетивата ти. Принизило е магията ти до знахарски умения. Жалка гледка! Аз съм дошъл да те спася. В замяна ще ми дадеш Книгата.

— За какво може да послужи нашата Книга на един човек?

— Това не те засяга. Стига да знаеш с какви възможности разполагаш.

Заострените уши на елфа потрепнаха. Възможности?

— Първо, отказваш да ни дадеш Книгата и ние се прибираме у дома, като те оставяме да изгниеш в тази клоака.

— Да — каза старицата. — Избирам тази възможност.