Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— А, не. Не бързай толкова. Ако си тръгнем без Книгата, до края на деня ще умреш.

— До края на деня! Един ден! Аз ще ви надживея с един век. Дори елфите, които обитават човешкото царство, могат да живеят поколения наред.

— Не и след като са изпили половин литър светена вода — заяви Артемис и почука по празната бутилка от уиски.

Създанието пребледня, после изпищя — пронизителен ужасяващ звук.

— Светена вода! Ти ме уби, човече.

— Вярно е — призна Артемис. — Всеки момент ще започне да те изгаря.

Старицата опипа корема си.

— А втората възможност?

— Сега ще ме изслушаш, нали? Добре тогава. Вариант номер две. Даваш ми Книгата само за тридесет минути. После аз ти връщам магията.

Тя остана със зяпнала уста.

— Ще ми върнеш магията? Невъзможно е.

— О, напротив. Имам у себе си две ампули. В първата има вода от вълшебния извор на шестдесет метра под пръстена на Тара — може би най-магическото място на земята. Тя ще противодейства на светената вода.

— А в другата?

— В другата има малко човешка магия. Вирус, който се храни със спирт, примесен с реактив за растеж. Той ще изпие всяка капка оризово вино от тялото ти, ще унищожи зависимостта и дори ще укрепи съсипания ти черен дроб. Ще ти подейства зле, но след ден ще тичаш така, сякаш отново си на хиляда години.

Създанието облиза устните си. Да се присъедини към народа си… Звучеше съблазнително.

— Как да съм сигурна, че мога да ти вярвам, човече? Веднъж вече ме измами.

— Добър въпрос. Ето каква е сделката. Аз ти давам водата на доверие. После, след като надзърна в Книгата, ще ти дам и лекарството. Приемаш ли или отказваш?

Старицата размисли. Вече усещаше болка в корема, която се засилваше. Тя протегна ръка.

— Приемам.

— Надявах се да го кажеш. Бътлър!

Огромният прислужник разгъна мека гумена кутийка, в която имаше пистолет спринцовка и две ампули. Зареди тази с прозрачната течност и я впръсна в студената зелена ръка. В първия миг създанието се вцепени, после се отпусна.

— Силна магия — произнесе то с въздишка.

— Да. Но не толкова силна, колкото ще стане твоята след втората инжекция. А сега — Книгата.

Духът се зарови в гънките на мръсната си роба. Ровичкането продължи цяла вечност. Артемис стоеше, затаил дъх. Това беше. Скоро семейство Фоул щеше да възвърне могъществото си. Предстоеше появата на нова империя начело с Артемис Фоул Втори.

Елфът сви ръката си в юмрук и я отдръпна.

— И без това не можеш да я използваш. Написана е на древния език.

Артемис кимна. Не се осмеляваше да произнесе и звук.

Тя разгъна жилавите си пръсти. Върху дланта й лежеше малка златна книжка с размерите на кибритена кутийка.

— Ето, човече. Имаш тридесет минути. Не повече.

Бътлър пое със страхопочитание малкото томче. Включи компактна дигитална камера и започна да снима поотделно всяка от тънките страници на Книгата. Този процес му отне няколко минути. Когато приключи, постави цялото томче в чипа на камерата. Артемис предпочиташе да не поема рискове в съхраняването на информация. Известно бе, че охранителните системи на летищата често заличаваха данни. Затова момчето инструктира помощника си да прехвърли файла на мобилния си телефон и от там да го изпрати по електронната поща до дома на семейство Фоул в Дъблин. Преди да изтекат тридесетте минути, файлът с Книгата на феите от първата до последната буква се намираше на сигурно място в сървъра на Фоул.

Артемис върна книжката на собственичката й.

— Добре се работи с теб.

Зеленото същество залитна и падна на колене.

— А другия лек, човече?

Артемис се усмихна.

— О, да, средството за възстановяване. Мисля, че ти го обещах.

— Да. Човекът обеща.

— Много добре. Но преди да го изпълня, трябва да те предупредя, че пречистването не е приятно изживяване. Ние няма да останем, за да се наслаждаваме на гледката.

Създанието посочи с жест мизерията и нечистотиите наоколо.

— Мислиш, че тази гледка ми харесва? Аз искам отново да полетя.

Бътлър зареди втората ампула и този път я изстреля право в сънната артерия.

Елфът моментално се свлече на рогозката. Цялото му тяло се тресеше конвулсивно.

— Време е да си вървим — отбеляза Артемис. — Да гледаш как алкохол, трупан сто години, напуска тялото по всички възможни начини, не е никак приятно.

Бътлър прислужваха на семейство Фоул от векове. Това бе неизменна традиция. Всъщност някои видни лингвисти изказваха мнението, че оттам е произлязло фамилното им име. Първото свидетелство за това необичайно споразумение между семействата датираше от времето, когато Върджил Бътлър бе нает като прислужник, телохранител и готвач от лорд Хюго де Фоул за един от първите големи кръстоносни походи на норманите.