Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

Алеята пред къщата гъмжеше от феи. Там беше Мъх, който надуто даваше напътствия на екипа си от елфи. И в центъра на навалицата стоеше шатра, висока пет метра, поставена върху въздушна възглавница. Тя се издигаше точно пред главния вход на къщата и техниците запечатваха пространството, оградено от каменната стена. Когато печатът се активираше, няколко пръчки експлозив в полето му щяха да избухнат едновременно и да разбият вратата. След като прахът се слегнеше, за трола щеше да има само един път — към вътрешността на къщата.

Зеленика погледна другите монитори. Бътлър беше успял да измъкне Джулиет от килията. Двамата бяха изкачили стълбището от мазето нагоре и тъкмо прекосяваха фоайето. Точно на огневата линия.

— Д’Арвит — изруга тя и прекоси стаята до работната маса.

Артемис се беше подпрял на лакти.

— Ти ме удари! — не можеше да повярва той.

Зеленика привърза към раменете си чифт „Колибри“.

— Точно така, Фоул. И мога да го направя още много пъти. Затова не мърдай от мястото си, ако не искаш да ти се случи нещо лошо.

За пръв път в живота си Артемис не можа да намери остроумен отговор. Отвори уста и зачака умът му да изнамери обичайната хаплива реплика. Но не дочака.

Зеленика пъхна „Неутрино 2000“ в кобура му.

— Да, Кално момче. Играта свърши. Време е професионалистите да се заловят за работа. Ако се държиш като добро момче, ще ти купя близалка, като се върна.

И дълго след като Зеленика бе излязла от стаята и бе прелетяла под гредите от вековен дъб на тавана в коридора, Артемис каза:

— Не обичам близалки.

Това беше поразително неадекватен отговор и момчето моментално се засрами от себе си. Много жалко наистина: „Не обичам близалки.“ Никой уважаващ себе си престъпен гений не би употребил дума като „близалка“, дори ако беше въпрос на живот и смърт. Наистина нямаше да е зле да си състави база данни от остроумни отговори за случаи като този.

Напълно възможно беше Артемис да бе останал на мястото си още дълго време, абсолютно откъснат от настоящата ситуация, ако в този момент входната врата не беше избухнала, разтърсвайки цялата къща до основи. Подобно нещо би пропъдило мечтите от главата на всеки човек.

Пред командващия операцията Мъх изникна един елф.

— Печатът е поставен, сър.

Мъх кимна.

— Убеден ли сте, че държи здраво, капитане? Не искам този трол да излезе от къщата през друго място.

— Държи по-здраво от гоблински портфейл. През печата не може да мине дори мехурче въздух. Държи по-здраво от лепкав червей върху…

— Много добре, капитане — побърза да го прекъсне Мъх, преди елфът да е довършил живописната си аналогия.

Шатрата до тях се тресеше енергично, като едва не се изхлузи от въздушната си възглавница.

— По-добре да пуснем този престъпник, командире. Ако не го пуснем бързо, моите момчета ще прекарат следващата седмица в остъргване на…

— Чудесно, капитане, чудесно. Пуснете го. Пуснете го за доброто на всички.

Мъх побърза да се скрие зад щита и да драсне една бележка на екрана с течни кристали на своя палмтоп: „Да не забравя: да напомня на елфите да внимават с езика. В края на краищата, сега съм командир.“

Въпросният бъбрив капитан се обърна към шофьора на камиона, който караше шатрата.

— Гръмни я, Чикчирик. Гръмни вратата и я откачи от проклетите панти.

— Слушам, сър. Да я откача от проклетите панти. Разбрано.

Мъх трепна. Утре щеше да има общо събрание. Още сутринта. Тогава щеше да получи командирския знак на пагона. Дори елфите щяха да ругаят по-малко, когато насреща им мигаше знакът с трите жълъда.

Чикчирик смъкна шрапнелните очила на очите си, макар че камионът имаше кварцово предно стъкло. Очилата бяха хубави. Харесваха се на момичетата. Или поне шофьорът така смяташе. В съзнанието си той се виждаше като безразсъден смелчага с мрачна физиономия. Такива бяха елфите. Дай им чифт крила и започваха да мислят, че са Божи дар за жените. Но стремежът на Чикчирик Пустодрън да впечатлява дамите беше друга история. В това конкретно повествование той служи за една-единствена цел. И тя е мелодраматично да натисне бутона за взривяване. Което и прави с голяма самоувереност.

Две дузини контролирани заряди избухнаха в камерите си и накараха две дузини цилиндри от сплав да изхвърчат от гнездата си с близо хиляда мили в час. При удара всяка пръчка увеличи района на контакта с още петнадесет сантиметра и успешно откачи вратата от проклетите й панти. Както би казал капитанът.