Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

Феята се изкачи по главното стълбище, като се оглеждаше за гиганта иконом. Предпочиташе да не рискува с този човек. Ако пръстите му стиснеха черепа й, с нея беше свършено, независимо дали имаше каска на главата или не, ако приемем, че успееше да си намери каска.

Голямата къща беше като мавзолей — в сводестите й стаи нямаше признаци на живот. Портретите бяха зловещи. Всички я гледаха с очите на Фоул, подозрителни и измамни. Зеленика реши, че след като намери своя „Неутрино 2000“, ще ги изгори всичките. Може би беше отмъстително, но напълно оправдано, като се имаше предвид какво й бе причинил Артемис Фоул. Тя леко изкачи стъпалата и зави към горното стълбище. Изпод последната врата в коридора се процеждаше сноп бледа светлина. Зеленика постави длан върху дървото, за да долови вибрациите. Със сигурност имаше някой. Чуваха се викове и стъпки. Шумът се усилваше.

Зеленика отскочи назад и се прилепи до кадифените тапети. Точно навреме. На вратата се показа едър силует, който профуча по коридора и остави течението да тряска врати и прозорци.

— Джулиет! — изкрещя той и името остана да виси във въздуха дълго след като беше изчезнал надолу по стълбите.

„Не се тревожи, Бътлър — помисли Зеленика. — Тя си прекарва страхотно: гледа борба по любимия си спортен канал.“ Но отворената врата й предоставяше добра възможност. Тя се пъхна през нея, малко преди пружината да я затвори.

Там я очакваше Артемис Фоул. Беше със слънчеви очила, върху които бяха поставени противощитни филтри.

— Добър вечер, капитан Бодлива Зеленика — започна той с тон, не по-малко самоуверен от преди. — С риск да прозвучи като клише, ще ти кажа, че те очаквах.

Зеленика не отговори, дори не погледна похитителя си в очите. Вместо това използва всичките си умения, за да огледа стаята незабелязано, като погледът й се спираше за кратко на всеки предмет.

— Разбира се, ти все още си обвързана от обещанията, които даде по-рано вечерта…

Но Зеленика не го слушаше; тя тичаше към един работен тезгях от неръждаема стомана, закрепен за отсрещната стена.

— Така че по същество ситуацията не се променя. Ти все още си моя пленничка.

— Да, да, да — мърмореше Зеленика, докато прокарваше пръсти по редиците с екипировка, конфискувана от отряда по Изтеглянето. Избра една каска с покритие „стелт“ 8 8 Специално покритие, което се използва в производството на бойни самолети. „Стелт“ прави самолета буквално невидим, особено за радарните системи. — Бел.прев. и я нахлузи върху островърхите си уши. Пневматичните уплътнения се издуха, за да паснат на черепа й. Сега беше в безопасност. Всички останали нареждания на Фоул нямаше да достигат до нея през отразяващия визьор. Към устата й автоматично се спусна проводник с микрофон. Контактът се осъществи веднага.

— … периодична проверка на честотата. Предаване за периодична проверка на честотата. Зеленика, ако ме чуваш, прикрий се.

Зеленика позна гласа на Вихрогон. Най-после нещо познато в една толкова объркана ситуация.

— Повтарям. Прикрий се. Мъх изпраща…

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попита Артемис.

— Ш-шт, тихо — изшътка Зеленика, разтревожена от тона на Вихрогон, друг път далеч по-безгрижен.

— Повтарям, изпращат трол, за да подсигури излизането ти.

Зеленика се сепна. В момента Мъх викаше стрелците. Новините не бяха никак добри.

Фоул отново заговори:

— Не е учтиво, знаеш ли? Не бива да пренебрегваш домакина си.

Зеленика му се озъби:

— Стига!

Тя изтегли юмрук назад и сви здраво пръсти. Артемис не се отдръпна. И защо да го прави? Бътлър винаги се намесваше преди нанасянето на удара. Но в този миг нещо привлече погледа му — едър силует на екрана от камерата на първия етаж. Той тичаше надолу по стълбите. Беше Бътлър.

— Точно така, богаташко хлапе — злобно заговори Зеленика. — Този път ще се оправяш сам.

И преди очите на Артемис да са успели да се разширят, феята прибави още няколко килограма магия към юмрука си и фрасна своя похитител право в носа.

— Уф-ф! — изпъшка той и падна назад.

— Уха! Това беше добре.

Зеленика съсредоточи вниманието си върху гласа, който бръмчеше в ухото й.

— … пускаме запис на външните камери, така че човеците няма да видят какво става на алеята. Но, повярвай ми, тролът вече е на път.

— Вихрогоне! Вихрогоне, обади се!

— Зеленика? Ти ли си?

— Самата аз. Вихрогоне, няма запис. Виждам всичко, което става около имението.

— Малкият хитрец… Сигурно е рестартирал системата.