Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

Зеленика наблюдаваше целия епизод през един процеп между гънките на гоблена. Ако не беше го видяла със собствените си очи, нямаше да повярва, че е възможно. Всъщност едва след като прегледа видеозаписа, за да напише рапорта си, се увери, че всичко видяно не е халюцинация, предизвикана от преживяване, доближило я до смъртта. Този видеоматериал впоследствие се превърна в легенда, като отначало обиколи кабелните шоупрограми за любителски филми за домашно видео, а накрая стана част от учебните програми в полицейската Академия.

Човекът Бътлър навлече средновековни доспехи. Колкото и невероятно да изглеждаше, той явно възнамеряваше да влезе в ръкопашна схватка с трола. Зеленика се опита да го предупреди, помъчи се да издаде някакъв звук, но магията все още не бе възстановила смазаните й бели дробове.

Бътлър спусна забралото и вдигна страховития боздуган.

— А сега — забоботи той през решетката — ще ти покажа какво става с онези, който посягат на сестра ми.

Човекът завъртя боздугана, сякаш беше полицейска палка, и го стовари право между лопатките на трола. Такъв удар, макар и да не бе смъртоносен, определено отвлече трола от жертвата му.

Бътлър постави крак на гърба на звяра и издърпа боздугана си. Оръжието излезе с отвратителен жвакащ звук. Икономът отстъпи назад и зае отбранителна позиция.

Тролът се приближи към него, като измъкна докрай десетте си нокътя. По върховете на бивните му се появиха капки отрова. Играта загрубя. Но този път не можеше да се използва ослепителна светлина. Звярът бе нащрек: беше ранен. Нападателят бе заслужил същото уважение, каквото се полагаше на друг мъжкар от същия вид. В представите на трола територията му беше застрашена. А имаше само един начин за разрешаване на спор от такъв характер. Единственият, по който троловете разрешаваха всички спорове…

— Трябва да те предупредя — заговори Бътлър сериозно, — че съм въоръжен и съм готов да причиня смъртта ти, ако се наложи.

Ако можеше, Зеленика щеше да изръмжи. Нелепо! Човекът се опитваше да разговаря с трола по мъжки! В същия миг капитан Бодлива Зеленика осъзна грешката си. Не думите бяха важни, а тонът, който прислужникът използваше. Равен, успокояващ. Като треньор на въображаем еднорог.

— Отстъпи няколко крачки от момичето. Полека.

Тролът изду бузи и изрева. Тактика за сплашване. Опитваше почвата. Бътлър не се хвана.

— Да, да. Много страшно. А сега се отмести от вратата, за да не ми се налага да те накълцам на парчета.

Тролът изсумтя, подразнен от реакцията на човека. В повечето случаи ревът му караше всяко същество, пред което се изправяше, да се крие в тунелите.

— С бавни крачки. Не бързай. Спокойно, здравеняко.

В очите на трола като че ли проблесна искра. Искра на колебание. Може би този човек беше…

И точно в този момент Бътлър нападна. Пъхна се под бивните и нанесе опустошителен удар със средновековното си оръжие. Тролът залитна назад и отчаяно размаха нокти. Но бе твърде късно: Бътлър беше отскочил далеч от него и тичаше към другия край на коридора.

Тролът се втурна след него, като плюеше избитите си зъби, изпопадали от разранените венци. Бътлър се спусна на колене, плъзна се и се завъртя върху полирания под като фигурист върху лед. Бързо се спусна, направи пирует и застана лице в лице с преследвача си.

— Познай какво си намерих — каза икономът и вдигна своя зиг зауър.

Този път не стреля в гърдите. Изпразни останалия пълнител в десетсантиметров диаметър между очите на трола. За нещастие, в резултат на хилядолетното наследство от междуособни битки троловете бяха развили дебела костна издатина над веждите. Затова съвършено точните му изстрели не успяха да пробият черепа въпреки тефлоновото покритие на патроните.

Все пак десет смъртоносни куршума не могат да оставят равнодушно нито едно същество на планетата и тролът не правеше изключение. Те издълбаха болезнена татуировка на черепа му и предизвикаха моментно сътресение. Звярът се плесна по челото и залитна назад. Бътлър на секундата го последва и заби шпорите на боздугана в рунтавия му крак.

Тролът беше зашеметен, заслепен от кръвта и окуцял. Всеки нормален човек би изпитал угризения на съвестта, но не и Бътлър. Той бе виждал твърде много хора, прободени от наранени животни. Сега тролът беше най-опасен. Нямаше време да се размеква, трябваше да го довърши без капка милост.

Зеленика само безпомощно наблюдаваше как човекът внимателно се прицели и нанесе поредица точно премерени удари по раненото създание. Първо го удари в сухожилията, като накара трола да коленичи, после захвърли боздугана и продължи с металните ръкавици на ръцете си, може би по-опасни и от боздугана. Злополучният трол му отвръщаше, дори успя да го уцели с няколко коси удара. Но те не можаха да пробият старинната броня. Междувременно Бътлър боравеше с точността на хирург. Като заложи на предположението, че физиката на трола и човека са по същество еднакви, той нанасяше удар след удар върху стъписаното създание и за секунди то се превърна в купчина трепереща козина. Беше жалка гледка. А икономът още не бе приключил. Той свали окървавените си ръкавици и зареди нов пълнител в пистолета си.