Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

— Има само един начин да разберем това, Кореноплод. Готов ли сте да заложите живота на капитан Бодлива Зеленика срещу вашето предположение?

Колебанието на Кореноплод намери израз в съскащия шум по трасето. Когато отговори, в тона му се долови нотка на поражение.

— Не — каза той с въздишка. — Не съм готов. Ще получиш златото си, Фоул. Един тон. Двадесет и четири карата.

Артемис се усмихна самодоволно. Добър актьор беше този подполковник Кореноплод.

— Имате тридесет минути, подполковник. Бройте секундите, ако часовникът ви е спрял. Аз ще чакам. Но не много дълго.

Артемис прекъсна контакта и се облегна назад във въртящия се стол. По всичко личеше, че са захапали стръвта. Несъмнено анализаторите бяха открили „неволната“ му грешка. Феите щяха да платят, защото вярваха, че ще си върнат златото, след като той умре. След пускането на биологическата бомба. Което, разбира се, нямаше да стане. Теоретично.

Бътлър стреля три пъти в рамката на вратата. Самата врата беше от стомана и патроните щяха да рикошират право в него. Но рамката беше от оригиналния порест камък, използван при построяването на имението. Изрони се като тебешир. Съществен пропуск в охранителната система, който трябваше да се поправи веднага щом всичко приключеше.

Господарят Артемис го чакаше спокойно в стола си пред мониторите.

— Добра работа, Бътлър.

— Благодаря, Артемис. За малко да изпаднем в беда. Ако не беше капитан…

Артемис кимна.

— Да, видях. Лечение, една от дарбите на феите. Чудя се защо го направи.

— И аз се чудя — тихо каза Бътлър. — Ние със сигурност не сме го заслужили.

Артемис рязко вдигна глава.

— Дръж се, стари приятелю. Краят вече е близо.

Бътлър кимна; дори опита да се усмихне. Но макар и усмивката да изобилстваше откъм зъби, в нея липсваше душа.

— След по-малко от час капитан Бодлива Зеленика ще се завърне при своите, а ние ще разполагаме с достатъчно средства, за да осъществим някои от най-изкусителните си начинания.

— Знам. Просто…

Артемис нямаше нужда да пита. Знаеше точно как се чувства Бътлър. Феята беше спасила живота и на двамата, а той все още настояваше да получи откуп за нея. За човек на честта като Бътлър това бе повече, отколкото можеше да понесе.

— Преговорите приключиха. По един или друг начин тя ще се завърне при себеподобните си. Нищо лошо няма да се случи с капитан Зеленика. Имаш думата ми.

— А Джулиет?

— Какво?

— Има ли опасност за сестра ми?

— Не. Никаква опасност.

— Феите просто ще ни дадат златото и ще си тръгнат?

Артемис леко подсмръкна.

— Не, не точно. Веднага щом измъкнат капитан Зеленика, ще хвърлят биологическа бомба над имението Фоул.

Бътлър пое дъх, за да каже нещо, но се поколеба. Очевидно планът не се състоеше само в това. Но господарят Фоул щеше да му съобщи, когато настъпеше подходящият момент. Затова вместо да разпитва работодателя си, той каза просто:

— Вярвам ти, Артемис.

— Да — отговори момчето и веждите му се огънаха под тежестта на това доверие. — Знам.

Мъх се занимаваше с това, което политиците умеят най-добре: опитваше се да избяга от отговорност.

— Твоят офицер помогна на човеците — отсече той, като демонстрира максимална доза възмущение. — Цялата операция вървеше точно по план, преди твоята подчинена да нападне нашия пълномощник.

— Пълномощник? — изкикоти се Вихрогон. — Тролът вече е пълномощник.

— Да. Така е. А онзи човек го накълца на кайма. Можехме да разрешим ситуацията, ако не беше некомпетентността на вашия отдел.

Във всеки друг случай Кореноплод непременно би избухнал, но знаеше, че Мъх се хваща за сламката и отчаяно се мъчи да спаси кариерата си. Затова началникът само се усмихна.

— Хей, Вихрогоне!

— Да, началник?

— Записахме ли на диск влизането на трола?

Кентавърът въздъхна драматично.

— Не, сър. Свършиха ни дисковете точно преди тролът да влезе.

— Колко жалко!

— Направо срамота!

— Тези дискове биха оказали неоценима помощ на командващия операцията Мъх по време на доклада му.

Хладнокръвието на Мъх се изпари.

— Дайте ми тези дискове, Юлиус! Знам, че ги имате! Това е очевидно възпрепятстване.

— Ти си единственият виновен във възпрепятстване, Мъх. Използваш положението за бъдещето на кариерата си.

Лицето на Мъх прие цвета, типичен за Кореноплод. Ситуацията му се изплъзваше и той си даваше сметка за това. Дори Чикчирик Пустодрън и останалите елфи се криеха зад гърба на командира си.