Оуън Колфър - Тайната на Артемис Фоул

— Да видим колко дебели кости имаш под брадичката.

— Не — обади се Зеленика, след като пое първата глътка въздух. — Недей.

Бътлър не й обърна внимание и зарови дулото в козината под челюстта на трола.

— Не го прави… Длъжник си ми.

Бътлър се замисли. Вярно, Джулиет беше жива. Малко объркана, но жива. Той вдигна предпазителя на пистолета си. Всяка мозъчна клетка в главата му го подтикваше да натисне спусъка. Но Джулиет беше жива.

— Длъжник си ми, човече.

Бътлър въздъхна. По-късно щеше да съжалява за това.

— Много добре, капитане. Звярът ще доживее утрешния ден. Има късмет, че съм в добро настроение.

Зеленика издаде звук — нещо средно между скимтене и кикот.

— А сега да се отървем от нашия космат приятел.

Икономът търкулна безчувствения трол към една масичка за сервиране и го повлече към разбитата врата. Замахна с всичка сила и запрати косматата купчина в мрака отвън.

— И не се връщай — изкрещя.

— Поразително — каза Кореноплод.

— Нямам думи — съгласи се Вихрогон.

Артемис опита да завърти дръжката на вратата и си изгори дланта. Беше запечатана. Може би феята бе стопила бравата с оръжието си. Много хитро. Една променлива по-малко в уравнението. Точно така би постъпил и самият той.

Артемис не губи повече време в опити да отвори вратата. Това беше подсилена стомана, а той бе дванадесетгодишен. Не е нужно да си гений, за да се сетиш за това, макар че той беше такъв. Вместо това наследникът на Фоул отиде до стената с мониторите и започна от там да следи развоя на събитията.

Веднага му стана ясно какво искат да направят полицаите — да изпратят трола, за да може някой да извика за помощ, което да се изтълкува като покана. След това бригада гоблини щяха да щурмуват имението и да го превземат. Умно. И непредсказуемо. Това беше вторият път, в който бе подценил противниците си. Каквото и да станеше, трети път нямаше да има.

Докато на мониторите се разиграваше драмата от партера, чувствата на Артемис се мятаха между ужас и гордост. Бътлър се бе справил. Беше победил трола, при това без нито веднъж да помоли за помощ. Докато гледаше, момчето може би за пръв път оцени по достойнство услугите, които му предлагаше семейство Бътлър.

Артемис включи тривълновото радио, което предаваше периодично на трите вида честоти.

— Подполковник Кореноплод, предполагам, че следите всички канали…

В първите няколко секунди от миниатюрните колонки се носеше само шум, после момчето чу рязко щракане на бутон.

— Чувам те, човече. Какво мога да направя за теб?

— Подполковникът ли е?

През черната мрежа на говорителите се процеди странен звук. Приличаше на цвилене.

— Не. Това не е подполковникът. Аз съм Вихрогон, кентавърът. Ти не си ли похитителят на Нисши елементи?

На Артемис му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае факта, че го обиждат.

— Господин… ъ-ъ-ъ… Вихрогон, вие очевидно не сте изучили добре психологическите текстове. Не е много мъдро да предизвиквате някого, който държи заложници. Мога да стана непредсказуем.

— Можеш да станеш непредсказуем? За никакво можене не може да става дума. Не че това има значение. Скоро ще бъдеш само един облак радиоактивни молекули.

Артемис се подсмихна.

— Точно тук грешиш, мой четириноги приятелю. Когато детонирате биологическата си бомба, аз отдавна ще съм излязъл от времевото поле.

Вихрогон на свой ред се подсмихна.

— Блъфираш, човече. Ако имаше начин да се излезе от полето, аз щях да съм го открил. Мисля, че говориш през…

За щастие тъкмо в този момент се намеси Кореноплод.

— Фоул? Тук е подполковник Кореноплод. Какво искаш?

— Исках само да ви уведомя, подполковник, че въпреки опита ви да ме излъжете аз все още съм съгласен да преговарям.

— Онзи трол нямаше нищо общо с мен — запротестира Кореноплод. — Беше изпратен против волята ми.

— Факт е, че е направено, при това от вашата полиция. Каквото и доверие да е имало между нас, вече го няма. Затова ето какъв е моят ултиматум. Разполагате с тридесет минути да донесете златото, в противен случай ще откажа да освободя капитан Бодлива Зеленика. Освен това няма да я взема със себе си, когато напусна времевото поле, а ще я оставя тук и биологическата бомба ще падне върху нея.

— Не бъди глупак, човече. Заблуждаваш се. Техниката на Калните създания изостава с цяла вечност от нашата. Няма начин да се напусне времевото поле.

Артемис се приближи към микрофона и се засмя с вълчата си усмивка.