Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Детектив Клостър по име ли нарече жертвата?

— Да, много добре си спомням.

— Беше ли много разгневен и разстроен?

Станах от мястото си и възразих:

— Предположения, които не се потвърждават нито от доказателствата, нито от показанията.

Съдията прие възражението ми и нареди на Ройс да продължи.

— Госпожо Гордън, моля, погледнете в протоколите от местопрестъпленията, които все още са пред вас, и ни кажете дали часът на пристигане и заминаване на служителите се посочва точно.

— Да, посочва се. След всяко име е отбелязан час на пристигане и заминаване.

— Преди малко казахте, че освен вас и вашия началник, само детективите Клостър и Стайнър са били и на трите местопрестъпления.

— Да, те бяха главните следователи по това дело.

— Преди вас и господин Донован ли са били на всяко място?

Гордън трябваше да направи справка с информацията в протоколите.

— Да.

— Значи са имали достъп до трупа на жертвата, преди вие да отидете при „Ел Рей“, нали така?

— Не знам какво разбирате под „достъп“, но да, те бяха първи на местопрестъплението.

— И освен това са имали достъп до „паяка“, преди вие да отидете там и да видите трите косъма, толкова удобно защипани в цепнатината на седалката, прав ли съм?

Възразих, че адвокатът иска от свидетелката да прави предположения за неща, на които не е присъствала. Освен това оспорих употребата на думата „удобно“. Ройс явно играеше за пред заседателите. Брайтман му каза да формулира наново въпроса.

— Детективите са имали достъп до „паяка“, преди вие да видите трите косъма в цепнатината на седалката, нали така?

Гордън взе пример от моето възражение и отговори така, както исках аз.

— Не знам, защото не съм била там.

И все пак Ройс успя да направи внушението си пред съдебните заседатели. И в същото време ми разкри същината на аргументацията си. Защитата щеше да развие версията, че полицията, в лицето на Клостър и/или неговия партньор Стайнър, е подхвърлила космите, за да гарантира осъждането на Джесъп след разпознаването му от тринайсетгодишната Сара. Нещо повече, Ройс щеше да твърди, че тя нарочно го е идентифицирала грешно, тъй като семейство Ланди се е опитвало да скрие факта, че Мелиса е убита, случайно или не, от втория си баща.

Тази стратегия щеше да се реализира много трудно. За да успее, поне един съдебен заседател трябваше да повярва във версията на защитата, която предполагаше два сговора, действащи независимо един от друг и все пак заедно. Обаче се сещах за двама адвокати в града, които можеха да го постигнат, и Ройс беше единият. Трябваше да съм готов.

— Спомняте ли си какво се случи, след като забелязахте космите на седалката на „паяка“? — попита британецът.

— Показах ги на Арт, понеже той събираше веществените доказателства — отговори свидетелката. — Аз бях там просто за да наблюдавам и да трупам опит.

— Повикаха ли детективите Клостър и Стайнър, за да ги видят?

— Да, струва ми се.

— Спомняте ли си какво направиха те?

— Не си спомням да са правили нещо, свързано с космите. Те водеха следствието, затова бяха осведомени за откриването на веществените доказателства и толкова.

— Вие бяхте ли доволна от себе си?

— Не ви разбирам.

— Това е бил първият ви ден на работа — първият ви случай. Бяхте ли доволна от себе си, след като забелязахте космите? Бяхте ли горда?

Гордън се поколеба, сякаш се чудеше дали въпросът е някакъв капан.

— Бях доволна, че съм помогнала, да.

— А някога питали ли сте се защо тъкмо вие, новачката, сте забелязали космите на седалката преди вашия началник или двамата главни следователи?

Свидетелката пак се поколеба и отговори отрицателно. Ройс каза, че няма повече въпроси. Беше провел отличен кръстосан разпит, бе посял много семена, които по-късно можеха да дадат плод на нещо по-голямо в позицията на защитата.

Направих каквото можах. Помолих Гордън да съобщи имената на шестимата униформени полицаи и другите двама детективи, посочени в протоколите като пристигнали преди Клостър и Стайнър на мястото, където бяха открили трупа на Мелиса Ланди.

— Значи хипотетично, ако са искали да вземат косми от жертвата, за да ги подхвърлят някъде другаде, детектив Клостър или Стайнър е трябвало да го направят под носа на още осем полицаи или да ги убедят да им го позволят. Така ли е? — попитах аз.

— Да, предполагам.

Благодарих на свидетелката и си седнах на мястото. Ройс отново се върна на катедрата.