Майкъл Конъли - Отменена присъда

— С Донован ли отидохте при „Ел Рей“?

— Да, и с детектив Клостър. Там се срещнахме с патоанатома. Вече работехме по убийство, затова повикаха още специалисти.

Показанията за огледа на местопрестъплението при „Ел Рей“ ми дадоха нова възможност да покажа още видеозаписи и снимки на жертвата. Ако не друго, исках всеки заседател в ложата да се разгневи от видяното. Исках да запаля огъня на един от основните инстинкти. Отмъщението.

Разчитах, че Ройс ще възрази, и той не ме разочарова, обаче вече беше изчерпал кредита си при съдията и аргументът му, че този материал е илюстративен и прекалено еднообразен, не срещна разбиране. Брайтман ми позволи да продължа.

Накрая Изи Гордън ни отведе на последното местопрестъпление, „паяка“, и разказа как забелязала три дълги косъма в цепнатината между седалката и облегалката и ги показала на Донован.

— Какво стана с тях? — попитах аз.

— Бяха прибрани в отделни пликчета, надписани и отнесени в Сектора по криминалистика за сравнение и анализ.

Показанията на Гордън бяха последователни и ефикасни. Когато я предадох на защитата, Ройс направи каквото можа. Не оспори събирането на доказателства, само се опита да спечели още една точка за своята версия. Затова пропусна първите две местопрестъпления и се съсредоточи върху „паяка“.

— Госпожо Гордън, когато отидохте в гаража на „Аардварк“, полицаите бяха ли вече там?

— Да, естествено.

— Колко бяха?

— Не съм ги броила. Няколко.

— Имаше ли детективи?

— Да, детективите претърсваха цялата фирма, имаха съдебна заповед.

— Същите детективи ли бяха, които видяхте на предишните местопрестъпления?

— Да, струва ми се. Предполагам, че са били същите, но не си спомням точно.

— Но явно си спомняте други неща съвсем точно. Защо не помните с кои детективи сте работили?

— По случая работеха няколко души. Детектив Клостър беше главен следовател, но имаше три различни местопрестъпления, плюс малката свидетелка. Не помня дали той беше в гаража, когато отидох там, но по някое време го видях. Ако проверите в протоколите от местопрестъпленията, мисля, че ще видите кой и кога е бил там.

— Аха, тогава ще го направим.

Ройс се приближи до свидетелската скамейка и даде на Гордън три документа и молив. После се върна на катедрата.

— Какви са тези три документа, госпожо Гордън?

— Това са протоколи от местопрестъпления.

— И от кои местопрестъпления са?

— Трите, на които работих по делото „Ланди“.

— Бихте ли ги разгледали и оградили всяко име, което фигурира и в трите?

Отне й по-малко от минута да изпълни задачата.

— Готова ли сте? — попита Ройс.

— Да, има четири имена.

— Бихте ли ни ги прочели?

— Да, аз и моят ръководител Арт Донован, после детектив Клостър и неговият партньор Чад Стайнър.

— Само вие четиримата сте били и на трите местопрестъпления през този ден, нали така?

— Да.

Маги се наведе към мен и прошепна:

— Прехвърляне на материали от едно местопрестъпление на друго.

Леко поклатих глава.

— Това предполага елемент на случайност. Мисля, че той цели да докаже нарочно подхвърляне.

Тя кимна и се отдръпна. Ройс зададе следващия си въпрос.

— Фактът, че сте сред четиримата, които са били и на четирите места, предполага, че отлично познавате това престъпление и неговото значение, не съм ли прав?

— Не съм сигурна какво искате да кажете.

— Полицейските служители проявяваха ли силни емоции на тези местопрестъпления?

— Е, всички бяха професионалисти.

— Искате да кажете, че никой не го е било грижа за едно дванайсетгодишно момиче?!

— Напротив, на първите две местопрестъпления беше, меко казано, напрегнато. На едното място беше семейството, на второто — мъртвото момиченце. Не си спомням да е имало някакви емоции в гаража.

Грешен отговор, помислих си. Това отваряше врата за защитата.

— Добре, но на първите две местопрестъпления е имало силни емоции, нали? — попита Ройс.

Изправих се, просто за да му дам една доза от собственото му лекарство.

— Възразявам. Свидетелката вече отговори на този въпрос, ваша светлост.

— Приема се.

Британецът не се смути.

— Тогава как се проявяваха тези емоции? — попита той.

— Ами разговаряхме помежду си. Арт Донован ми каза да запазя професионална безпристрастност. Каза, че трябвало да дадем всичко от себе си, защото ставало дума за малко момиченце.

— А детективите Клостър и Стайнър?

— И те казаха същото — че не бива да оставим и един камък непреобърнат, че трябва да го направим заради Мелиса.