Майкъл Конъли - Отменена присъда

Айзънбак се замисли и даже се зачете в протокола от аутопсията, който лежеше пред него.

— Докторе?

— Хм, не си спомням нищо от аутопсията да го потвърждава.

— Всъщност резултатите от аутопсията потвърждават тъкмо обратното заключение, нали така?

Патоанатомът искрено се смути.

— Не съм сигурен какво искате да кажете.

— Привличам вниманието ви към осма страница от протокола. Предварителния оглед на трупа.

Ройс изчака малко, докато Айзънбак отвори документа на посочената страница. Аз също го направих, макар че нямаше нужда. Знаех накъде клони адвокатът и не можех да му попреча. Просто трябваше да съм готов да възразя в подходящия момент.

— Докторе, в протокола пише, че пробите, взети от ноктите на жертвата, са негативни за кръв и тъкани. Виждате ли го на осма страница?

— Да, аз взех проби от ноктите й, но бяха чисти.

— Това показва, че не е одраскала нападателя, убиеца си. Нали така?

— Заключението е такова, да.

— И това също показва, че е познавала своя напа…

— Възразявам! — изправих се аз, но не достатъчно бързо. Ройс беше успял да направи внушението си пред съдебните заседатели.

— Предположения, които не се потвърждават от доказателствата — заявих аз. — Ваша светлост, защитата явно се опитва да внуши на съдебните заседатели несъществуващи факти.

— Приема се. Господин Ройс, предупреждение.

— Да, ваша светлост. Защитата няма повече въпроси към този свидетел на обвинението.

Бош почука на вратата на стая 804 и впери очи в шпионката. Скоро му отвори Макфърсън, която си погледна часовника, докато отстъпваше, за да го пусне вътре.

— Защо не си в съда с Мики? — попита тя.

Детективът влезе в стая с приятна гледка към Гранд Авеню и края на „Билтмор“. Имаше диван и две кресла, едното заето от Сара Ан Глисън. Хари й кимна.

— Защото няма нужда от мен. Нужен съм тук.

— Какво става?

— Ройс разкри картите си. Трябва да поговоря със Сара за това.

Той тръгна към дивана, но Макфърсън постави длан върху ръката му и го спря.

— Чакай малко. Преди да го обсъдиш със Сара, ми обясни какво става.

Бош кимна. Маги имаше право. Той се огледа наоколо, ала нямаше къде да поговорят насаме.

— Хайде да се поразходим.

Макфърсън отиде при масичката и взе електронна карта-ключ.

— Веднага се връщаме, Сара. Искаш ли нещо?

— Не, ще ви чакам тук.

Тя повдигна скицника, който държеше. Той щеше да й прави компания.

Бош и Макфърсън напуснаха стаята и слязоха с асансьора във фоайето. Барът беше пълен, но успяха да си намерят маса до входа.

— Добре, как Ройс е разкрил картите си? — попита тя.

— Когато разпитваше Айзънбак, той се възползва от въпроса на Мики за това, че убиецът я е удушил само с дясната си ръка.

— Да, докато е шофирал. Паникьосал се е, когато е чул съобщението по полицейската радиостанция, и я е убил.

— Това е нашата версия. Е, Ройс вече започна да излага версията на защитата. По време на кръстосания разпит попита дали е възможно убиецът да я е удушил с една ръка, докато е мастурбирал с другата.

Макфърсън се замисли.

— Това е старата версия на обвинението — каза тя. — От първия процес. Че убийството е извършено по време на сексуален акт. С Мики предположихме, че щом Ройс получи всичките ни материали и узнае, че семенната течност е от втория баща, ще го разиграе по този начин. Ще представят втория баща като чучелото. Ще заявят, че той я е убил и че ДНК експертизата го доказва.

Тя скръсти ръце и продължи да разсъждава на глас.

— Добре, обаче тази версия има две слабости. Сара и космите от седалката на „паяка“. Следователно пропускаме нещо. Ройс трябва да е открил нещо друго или свидетел, който опровергава разпознаването на Сара.

— Тъкмо затова съм тук. Донесох свидетелския списък на защитата. Тия хора си играят на криеница с мен и не успях да намеря всички. Сара трябва да прочете списъка и да ми каже върху кого да се съсредоточа.

— А тя откъде ще знае, по дяволите?

— Трябва. Това са нейни хора. Гаджета, съпрузи, приятели наркомани. Всичките имат досиета. Това са хората, с които се е движила, преди да започне живота си наново. Всички адреси вече са невалидни и не ни вършат работа. Ройс сигурно ги крие.

Макфърсън кимна.

— Затова го наричат Хитрия Клайв. Добре, да идем да поговорим с нея. Остави ме първо аз да опитам, става ли?

Тя се изправи.

— Чакай малко — спря я Бош.

Маги го погледна.