Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Дами и господа, народът призова свидетелка, която вече не е в състояние да се яви тук. Но тя е дала показания под клетва, които ще ви бъдат прочетени днес. От вас не се очаква да мислите защо свидетелката не е в състояние да се яви, нито къде са дадени предишните й показания. Интересуват ви самите показания. Трябва да добавя, че реших да ги допусна въпреки възражението на защитата. Конституцията на Съединените щати постановява, че обвиняемият има право да разпита своите обвинители. Както ще видите обаче, тази свидетелка е била разпитана от адвокат, който по-рано е представлявал господин Джесъп.

Тя се обърна към съда.

— Можете да продължите, господин Холър.

Мики повика Бош на свидетелската скамейка. Той се закле и седна, като придърпа микрофона към себе си. После разтвори синята папка, която носеше със себе си, а Холър започна:

— Детектив Бош, бихте ли ни разказали малко за опита си като служител на реда?

Хари се извъртя към ложата на заседателите и докато отговаряше, плъзгаше поглед по лицата им, без да пропуска и резервите.

— Полицай съм от трийсет и шест години. Повече от двайсет и пет от тях разследвам убийства. За това време съм бил главен следовател в над двеста разследвания.

— И в това дело ли сте главен следовател?

— Да, но не съм участвал в първото разследване. Заех се със случая през февруари тази година.

— Благодаря ви, детектив. По-късно ще разговаряме за разследването ви. Готов ли сте да прочетете показанията на Риджайна Ланди, дадени под клетва на седми октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

— Добре, аз ще чета въпросите, поставени навремето от прокурор Гари Линц и адвокат Чарлз Бърнард, а вие ще четете отговорите на свидетелката. Ще започнем с прекия разпит от господин Линц.

Холър замълча за миг и се вгледа в разпечатката пред себе си. Бош се зачуди дали фактът, че чете отговори на жена, ще предизвика някакво объркване. Решавайки да допусне показанията предишната седмица, съдията беше забранила всякакво споменаване на емоциите на Риджайна Ланди, описани в протокола, от който ставаше ясно, че тя е плакала през цялото време. Ала Хари нямаше да може да съобщи това на сегашните заседатели.

— Започваме — каза Холър. — „Госпожо Ланди, бихте ли посочили връзката си с жертвата, Мелиса Ланди?“

— „Аз съм й майка — прочете Бош. — Тя ми е дъщеря… но ми я отнеха.“

Четенето на показанията на Риджайна Ланди от първия процес продължи чак до обед. Те бяха необходими, за да установим коя е жертвата и кой я е разпознал. Само че без емоционалността на родителските думи, прочетеният от Бош текст до голяма степен си оставаше процедурен и докато първият свидетел за деня беше дал основания за надежди, вторият звучеше толкова безизразно, колкото може да е само глас от гроба. Предполагах, че прочетените от Бош показания на Риджайна Ланди са объркващи за съдебните заседатели, понеже не бяха придружени от никакво обяснение за нейното отсъствие от процеса срещу предполагаемия убиец на дъщеря й.

Екипът на обвинението обядва в „Дъфис“, заведение, което се намираше достатъчно близо до Съдебната палата, за да ни е удобно, но и достатъчно далече, че да не се опасяваме от евентуална поява на съдебни заседатели. Никой не беше във възторг от началото на процеса, но това трябваше да се очаква. Бях планирал представянето на доказателствата като симфоничната сюита „Шехерезада“, която започва бавно и тихо и се разгръща във всеобятно кресчендо от звук, музика и емоция.

Първият ден се свеждаше до доказването на фактите. Трябваше да представя трупа. Трябваше да установя, че има жертва, че тя е била отвлечена от дома й, че по-късно е открита мъртва и че е била убита. Бях изчерпал първите два пункта с първите свидетели, а следобедният свидетел, патоанатомът, щеше да даде показания по вторите два. Оттам нататък аргументацията на обвинението щеше да се насочи към обвиняемия и доказателствата, които го свързваха с престъплението. Тъкмо тогава аргументите ми наистина щяха да се изпълнят с живот.

От обяд се върнахме само двамата с Бош. Маги отиде в хотел „Чекърс“, където щеше да прекара следобеда с главната ни свидетелка Сара Ан Глисън. В събота Хари беше отлетял за щата Вашингтон и двамата пристигнаха в неделя сутринта. Сара щеше да даде показания чак в сряда сутрин, но исках да е наблизо и Маги да прекарва колкото може повече време с нея, за да я подготви за участието й в процеса. Бившата ми жена вече два пъти бе ходила в Порт Таунсенд, но смятах, че всеки прекаран със свидетелката момент ще укрепва връзката, която исках да изградят и да демонстрират пред съдебните заседатели.