Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Да.

— Преди да откриете трупа, случвало ли се е да сте на работа в неделя и да забележите, че паркингът зад кинотеатъра се използва?

— Да, например един месец преди това отидох на работа и отзад имаше много коли. Докарваха ги с „паяци“.

Не се сдържах. Трябваше да хвърля поглед към Ройс и Джесъп, за да видя дали вече се гърчат. Предстоеше ми да пролея първата кръв на процеса. Те смятаха Джонсън за маловажен свидетел, който само ще установи убийството и местопрестъплението и нищо повече.

Грешаха.

— Поинтересувахте ли се какво става? — продължих аз.

— Да — потвърди Джонсън. — Попитах какво правят и един от шофьорите ми каза, че карат коли от квартала нататък по улицата и ги оставят там, за да могат хората да дойдат, да си платят и да си ги вземат.

— Значи са го използвали като временен наказателен паркинг, това ли имате предвид?

— Да.

— Знаете ли как се казваше фирмата, която караше колите?

— Пишеше я на „паяците“. „Аардварк Тоуинг“.

— Казахте „паяци“. Повече от един ли бяха?

— Да, видях два-три.

— Какво се случи, след като ви обясниха какво правят?

— Съобщих на шефа и той се обади в „Сити Парк“ да види дали знаят за това. Помисли си, че може да има застрахователен проблем, понеже хората побесняват, когато им вдигнат колата. И се оказа, че „Аардварк“ не са имали право да използват паркинга.

— Какво се случи после?

— Наложи се да престанат да го използват и шефът ми каза да хвърлям по едно око, ако съм на работа през уикенда, за да видя дали пак са там.

— Значи са престанали да използват паркинга зад кинотеатъра, така ли?

— Да.

— И това е същият паркинг, от който се е виждал контейнерът, където после сте намерили тялото на Мелиса Ланди?

— Да.

— Когато господин Ройс ви попита дали сте виждали обвиняемия преди деня на убийството, вие му отговорихте, че се съмнявате, нали така?

— Точно така.

— Защо се съмнявате? Защо не сте сигурен?

— Защото може да е бил един от шофьорите на „Аардварк“, които видях на паркинга. Затуй не съм сигурен, че не съм го виждал по-рано.

— Благодаря ви, господин Джонсън. Нямам повече въпроси.

За пръв път, откакто се занимаваше с делото, Бош имаше чувството, че Мелиса Ланди е в добри ръце. Току-що беше видял как Холър печели първите точки в процеса. Мики бе използвал малка част от открития от него пъзел, за да нанесе началния удар. Не чак нокаут, но доста тежък. Това щеше да е първата крачка по пътя на доказването, че Джесъп е познавал паркинга и контейнера зад „Ел Рей“. До края на процеса съдебните заседатели щяха да разберат значението на този факт, но в момента за Бош бе още по-важен начинът, по който Холър използва информацията. Беше я подхвърлил на защитата и сега изглеждаше, че те се опитват да скрият фактите от делото, които изкарват тази информация наяве. Ловкият ход вдъхваше на Бош увереност в способностите на Холър като обвинител.

Той пресрещна Джонсън на портала и го изведе от залата в коридора, където му стисна ръката.

— Добра работа свършихте, господин Джонсън. Никога няма да можем да ви се отблагодарим.

— Вече го направихте. Като осъдихте оня човек за убийството на момиченцето.

— Е, още не сме го осъдили, обаче възнамеряваме. Само дето повечето хора, които четат вестници, си мислят, че сме нарочили невинен човек.

— Не, той е. Сигурен съм.

Бош кимна и се почувства неловко.

— Всичко хубаво, господин Джонсън.

— Вие слушате джаз, нали, детектив?

Хари вече се беше запътил към залата, но се обърна да го погледне.

— Откъде знаете?

— Просто предположих. При нас свирят джаз. Диксиленд. Ако някога ви потрябват билети за „Ел Рей“, само ми се обадете.

— Да, непременно. Благодаря.

Бош влезе в съдебната зала. Усмихваше се, мислейки си за предположението на Джонсън за любимата му музика. Щом беше познал това, може би щеше да познае и за изхода от процеса. Докато вървеше по пътеката, чу как съдията казва на Холър да повика следващия си свидетел.

— Народът призовава Риджайна Ланди.

Хари знаеше, че е негов ред. Тази част бе организирана преди седмица от съдията, въпреки възражението на защитата. Риджайна Ланди не можеше да свидетелства, защото беше мъртва, но бе дала показания на първия процес и Брайтман беше разрешила да ги прочетат на новите заседатели.

Сега съдията им обясни това, като внимаваше да не намеква по никакъв начин, че е имало предишен процес.