Майкъл Конъли - Отменена присъда

Маги ни остави неохотно. Тревожеше се, че ще допусна някоя грешка в съда, ако не е там, за да ме наглежда. Уверих я, че мога да се справя с прекия разпит на патоанатома и ще й позвъня, ако изпадна в затруднение. Изобщо не подозирах колко важни ще се окажат показанията на този свидетел.

Началото на следобедното заседание закъсня, тъй като десет минути чакахме един от съдебните заседатели, който не се върна навреме от обяд. Щом дванайсетимата се събраха и заеха местата си в ложата, съдия Брайтман за пореден път им прочете конско за точността и им нареди да се хранят заедно през останалата част от процеса. Освен това инструктира съдебния пристав да ги придружава на обяд. Така никой нямаше да се отклони от групата и да закъснее.

Приключила с това, тя сърдито ми каза да повикам следващия си свидетел. Кимнах на Бош и той се насочи към стаята за свидетелите, за да доведе Дейвид Айзънбак.

Докато чакахме, съдията започна да губи търпение, но Айзънбак се забави няколко минути повече, отколкото обикновено трябваха на свидетел, за да влезе в залата и да заеме свидетелската скамейка. Той беше седемдесет и девет годишен и ходеше с бастун. Освен това си носеше възглавничка с дръжка, все едно отиваше на футболен мач. След като положи клетва, свидетелят постави възглавничката върху твърдата скамейка и седна.

— Доктор Айзънбак, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате? — започнах аз.

— В момента съм пенсионер и освен това съм консултант по аутопсии. Наемник, както казвате вие юристите. Анализирам професионално аутопсии и после обяснявам на правистите и съдебните заседатели какво е свършено както трябва и какво не.

— А какво работехте, преди да се пенсионирате?

— Бях заместник главен патоанатом на окръг Лос Анджелис. В продължение на трийсет години.

— И като такъв сте провеждали аутопсии, така ли?

— Да. През тези три десетилетия съм провел над двайсет хиляди аутопсии. Това са много мъртъвци.

— Наистина са много, доктор Айзънбак. Спомняте ли си всички?

— Не, разбира се. Сещам се само за няколко. За да си припомня останалите, ще трябва да си прегледам записките.

След като получих разрешение от съдията, аз се приближих до свидетелската скамейка и поставих пред него документ от четирийсет страници.

— Привличам вниманието ви към документа, който оставих пред вас. Бихте ли го описали?

— Да, това е протокол от аутопсия с дата осемнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Името на мъртвата е Мелиса Тириза Ланди. Посочено е и моето име. Аз съм го издал.

— Което означава, че вие сте извършили аутопсията, така ли?

— Да, това имах предвид.

Продължих със серия въпроси, които установяваха процедурата за провеждане на аутопсията и здравословното състояние на жертвата преди смъртта. Ройс на няколко пъти възрази, че въпросите ми са насочващи, и съдията прие някои от възраженията му, но това нямаше значение. Адвокатът беше възприел тактиката да се опитва да наруши ритъма ми, като постоянно ме прекъсва, независимо дали възраженията му са основателни.

Въпреки прекъсванията Айзънбак свидетелства, че преди момента на насилствената й смърт Мелиса Ланди е била в отлично здраве. Той каза, че момичето не било изнасилено по никакъв установим начин. Нямало данни за сексуални контакти — Мелиса била девствена. Причината за смъртта била удушаване. Строшените кости на шията и гърлото й предполагали, че е удушена с голяма сила от мъжка ръка.

С помощта на лазерна показалка патоанатомът посочи на снимките от аутопсията петната по шията на жертвата, предполагащи удушаване с една ръка. Той очерта следата от палеца от дясната страна и по-големия отпечатък от четири пръста отляво.

— Докторе, определихте ли с коя ръка убиецът е удушил жертвата?

— Да, беше съвсем просто да определя, че убиецът е удушил това момиче с дясната си ръка.

— Само с една ръка ли?

— Точно така.

— Успяхте ли да определите как се е случило? Момичето висяло ли е на нещо, когато са го удушили?

— Не, травмите и особено счупените кости показваха, че убиецът е поставил ръка на шията му и го е притиснал към повърхност, оказваща съпротивление.

— Възможно ли е това да е била автомобилна седалка?

— Да.

— Ами мъжки крак?

Ройс възрази, заявявайки, че въпросът изисквал чисто предположение. Съдията се съгласи и ми нареди да продължа нататък.

— Докторе, споменахте двайсет хиляди аутопсии. Предполагам, че много от тях са били убийства чрез удушаване. Беше ли необичайно да се натъкнете на случай, при който жертвата е удушена само с една ръка?