Майкъл Конъли - Отменена присъда

Британецът пак възрази, този път защото въпросът изисквал отговор, излизащ извън компетенцията на свидетеля. Ала Брайтман отсъди в моя полза.

— Този човек е провел двайсет хиляди аутопсии — каза тя. — Склонна съм да смятам, че е натрупал огромен опит. Разрешавам въпроса.

— Можете да отговорите, докторе — отново се обърнах към Айзънбак. — Беше ли необичайно?

— Не непременно. Много убийства се извършват при сбивания и други обстоятелства. Виждал съм го и преди. Ако едната ръка е заета с друго, втората трябва да е достатъчна. Става дума за дванайсетгодишно момиче, което е тежало четирийсет и един килограма. Може да е убито с една ръка, докато убиецът е вършил нещо друго с лявата.

— Шофирането спада ли към тази категория?

— Възразявам — обади се Ройс. — Със същия аргумент.

— И решението е същото — отвърна Брайтман. — Можете да отговорите, докторе.

— Да — каза Айзънбак. — Ако убиецът е управлявал превозно средство с едната си ръка, с другата може да е удушил жертвата. Това е една от възможностите.

Реших, че съм получил всичко необходимо от свидетеля. Завърших прекия разпит и го предадох на Ройс. За мое нещастие Айзънбак имаше по нещо за всички. И адвокатът се възползва от това.

— „Една от възможностите“, така ли се изразихте, доктор Айзънбак?

— Моля?

— Казахте, че описаният от господин Холър сценарий — едната ръка на волана, другата на шията — е една от възможностите. Нали така?

— Да.

— Но не сте били там, за да сте сигурен. Прав ли съм?

— Напълно.

— Казахте „една от възможностите“. Какви други възможности има?

— Ами… не знам. Аз просто отговорих на въпроса на прокурора.

— Ами цигара?

— Моля?

— Възможно ли е убиецът да е държал цигара в лявата си ръка, докато с дясната е душил жертвата?

— Да, предполагам. Да.

— Ами пениса си?

— Пениса си ли?

— Да, пениса си, докторе. Възможно ли е убиецът да е удушил това момиче с дясната си ръка, докато с лявата е държал пениса си?

— Ще трябва да… да, и това е възможно.

— Може да е мастурбирал с едната ръка, докато с другата е душил момичето, нали, докторе?

— Всичко е възможно, но в доклада за аутопсията няма данни, които да го потвърждават.

— Ами данни, които не са отразени в доклада, докторе?

— Не са ми известни такива.

— Това ли искахте да кажете с думите си, че сте наемник, докторе? Взимате страната на обвинението, каквито и да са фактите?

— Не работя винаги за обвинението.

— Радвам се за вас.

Изправих се.

— Ваша светлост, той тормози свидетеля с…

— Господин Ройс, моля ви, дръжте се любезно — прекъсна ме съдията. — И карайте по същество.

— Да, ваша светлост. Докторе, колко от двайсетте хиляди аутопсии, които сте провели, са били на жертви на сексуално мотивирано насилие?

Айзънбак се озърна към мен, но аз не можех да му помогна с нищо. Бош беше заел мястото на Маги и сега се наведе към ухото ми и прошепна:

— Какво прави Ройс? Да не се опитва да докаже нашата позиция?

Вдигнах ръка, за да не ме разсейва от разговора между адвоката и Айзънбак, и тихо отвърнах:

— Не, тяхната.

Патоанатомът още не беше отговорил.

— Докторе, моля, отговорете на въпроса — подкани го Брайтман.

— Не съм ги броил, но много от престъпленията бяха сексуално мотивирани.

— Това такова ли беше?

— Не мога да направя подобно заключение въз основа на резултатите от аутопсията. Но когато се касае за дете, особено момиченце, отвлечено от непознат, почти винаги…

— Моля отговорът да бъде изключен от протокола, понеже не е по същество — прекъсна го Ройс. — Свидетелят прави предположения, които не са подкрепени с доказателства.

Съдията обмисли възражението. Аз мълчаливо се изправих, готов да реагирам.

— Докторе, моля, отговорете само на поставения ви въпрос — каза Брайтман накрая.

— Мисля, че отговорих — отвърна Айзънбак.

— Тогава ще бъда по-конкретен — рече Ройс. — Не сте открили следи от сексуално насилие по тялото на Мелиса Ланди, нали, докторе?

— Точно така.

— Ами по дрехите на жертвата?

— Аз се занимавам само с тялото. Дрехите се анализират от криминалисти.

— Разбира се.

Британецът се поколеба и погледна към бележките си. Виждах, че се чуди докъде да доведе нещо. Явно си мислеше: „Дотук добре — да рискувам ли да отида по-нататък?“

Накрая се реши.

— Докторе, когато преди малко възразих срещу вашия отговор, вие споменахте за „отвличане от непознат“. Какви резултати от аутопсията потвърждават такова твърдение?