Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Какво има?

— Ами ако версията на защитата е вярна?

— Майтапиш ли се?

Детективът не отговори. Тя не чака дълго и се запъти към асансьора. Хари стана и я последва.

Върнаха се в стаята. Бош забеляза, че докато ги е чакала, Глисън е нарисувала лале в скицника. Той седна на дивана срещу нея, а Макфърсън се настани на фотьойла от дясната й страна.

— Трябва да поговорим, Сара — започна тя. — Според нас някой твой познат от онези изгубени години ще се опита да помогне на защитата. Трябва да решим кой е той и какви показания ще даде.

— Не разбирам — отвърна Глисън. — Аз бях тринайсетгодишна, когато ни сполетя това. Какво значение има кои са ми били приятели после?

— Има, защото могат да свидетелстват за неща, които си направила. Или казала.

— Какви неща?

Макфърсън поклати глава.

— Тъкмо това е досадното — че не знаем. Известно ни е само следното: днес в съда защитата ясно е показала, че ще се опита да прехвърли вината за смъртта на сестра ти върху втория ти баща.

Сара вдигна ръце, сякаш се предпазваше от удар.

— Това е безумно. Аз бях там. Видях как онзи човек я отвлича!

— Знаем, Сара. Въпросът обаче е какво ще бъде представено пред съдебните заседатели и на кого ще повярват те. Виж, детектив Бош има списък със свидетелите на защитата. Искам да го прегледаш и да ни кажеш какво ти говорят тези имена.

Хари извади списъка от куфарчето си и го подаде на Макфърсън, а тя — на Сара.

— Съжалявам, всички тия бележки са мои — поясни той. — Когато се опитвах да ги открия. Гледай само имената.

Бош видя, че устните й леко помръдват, когато започна да чете. После престанаха и тя просто се втренчи в листа. От очите й бликнаха сълзи.

— Сара? — подкани я Макфърсън.

— Тези хора — прошепна Глисън. — Мислех, че никога повече няма да ги видя.

— Пак може никога да не ги видиш — успокои я Маги. — Фактът, че са в списъка, не означава, че ще ги призоват всичките. Взели са имената от досиетата и са ги вписали тук, за да ни объркат. Това се нарича „трупане на копа сено“. Те крият истинските свидетели и нашият следовател, детектив Бош, си губи времето да търси не който ни е нужен. Но тук трябва да има поне едно важно име. Кое е то, Сара? Помогни ни.

Глисън се вторачи в списъка, без да отговори.

— Някой, който ще може да каже, че сте били близки. С кого си прекарала много време и си му разкрила тайните си?

— Мислех, че съпруг не може да свидетелства срещу съпругата си.

— Единият съпруг не може да бъде принуден да свидетелства срещу другия. Но за какво говориш, Сара?

— За този тук.

Тя посочи едно име в списъка. Бош се наведе и го прочете. Едуард Роуман. Детективът беше установил, че се е лекувал в затворнически рехабилитационен център в Северен Холивуд, където Сара бе прекарала девет месеца след последния си престой в затвора. Предполагаше, че са имали връзка само по време на групова терапия. Посоченият от Ройс последен известен адрес беше мотел във Ван Найс, само че Роуман отдавна го нямаше там. Хари се бе отказал да го издирва повече, решавайки, че името е само поредната сламка в копата сено на британеца.

— Роуман — каза той. — Били сте с него в рехабилитационния център, нали?

— Да — потвърди Глисън. — После се оженихме.

— Кога? — попита Макфърсън. — Нямаме данни за този брак.

— След като излязохме. Той познаваше един свещеник. Оженихме се на плажа. Но не трая дълго.

— Разведени ли сте?

— Не… Не ме интересуваше. После, когато се излекувах, просто не исках да се връщам там. Това беше едно от нещата, които изключваш. Все едно не се е случвало.

Маги погледна Бош.

— Може бракът да не е законен — допусна той. — И затова в окръжните архиви няма нищо.

— Няма значение дали е законен — отвърна прокурорката. — Той очевидно се е съгласил да свидетелства и може да даде показания срещу нея. Важното е какви ще са тези показания. Какво ще каже Роуман, Сара?

Глисън бавно поклати глава.

— Не знам.

— Е, какво си му разказала за сестра си и втория ти баща?

— Не знам. Ония години… почти нищо не си спомням от тогава.

След кратко мълчание Макфърсън я помоли да прегледа останалите имена в списъка. Сара го направи и поклати глава.

— Не знам кои са част от тия хора. Някои познавах само по прякор.

— Но познаваш Едуард Роуман, нали?

— Да. Живяхме заедно.

— Колко време?

Глисън засрамено поклати глава.

— Кратко. В рехабилитационния център смятахме, че сме създадени един за друг. Когато излязохме, просто не се получи. Продължи около три месеца. Пак ме арестуваха и когато излязох от затвора, него го нямаше.