Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Възможно ли е бракът да не е бил законен?

Тя се замисли за миг и вяло сви рамене.

— Май всичко е възможно.

— Добре, Сара, сега пак ще изляза с детектив Бош за няколко минути. Искам да си помислиш за Едуард Роуман. Всичко, което си спомниш, ще ни е от полза. Няма да се бавя.

Макфърсън взе свидетелския списък от нея и го върна на Хари. Двамата напуснаха стаята, но се отдалечиха само на няколко крачки по коридора, после спряха и заговориха шепнешком.

— Струва ми се, че е най-добре да го намериш — каза тя.

— Защо? — попита Бош. — Ако е главният свидетел на Ройс, той няма да разговаря с мен.

— Тогава научи всичко каквото можеш за него. За да можем да го унищожим, когато настъпи моментът.

— Ясно.

Бош се обърна и се насочи към асансьорите, но Макфърсън го повика и той спря.

— Сериозно ли говореше? — попита тя.

— За кое?

— Долу във фоайето. Въпроса, който ми зададе. Наистина ли мислиш, че преди двайсет и четири години тя си е измислила всичко?

Бош дълго я гледа, после сви рамене.

— Не знам.

— Ами космите на седалката? Те не потвърждават ли нейната версия?

Хари разпери ръце.

— Това са косвени доказателства. И не съм бил там, когато са ги открили.

— Това пък какво означава?

— Означава, че понякога се случват разни неща, когато жертвата е дете. И че не съм бил там, когато са ги открили.

— Божичко, може би трябваше да работиш за защитата.

Бош отпусна ръце.

— Сигурен съм, че вече са се сетили за това.

Той отново се обърна към асансьорите и се отдалечи.

Понякога колелцата на правосъдието се въртят гладко. Вторият ден от процеса започна точно по график. Всички съдебни заседатели бяха в ложата, съдията седеше на катедрата, а Джейсън Джесъп и неговият адвокат бяха на масата на защитата. Изправих се и повиках първия свидетел за, надявах се, един плодотворен ден за обвинението. Хари Бош вече беше довел Изи Гордън в залата. След пет минути тя се бе заклела и настанила. Свидетелката беше дребна жена с очила с черни рамки, които уголемяваха очите й. Моите записки показваха, че е петдесетгодишна, но изглеждаше по-възрастна.

— Госпожо Гордън, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате?

— Да. Аз съм криминалист в Лосанджелиското полицейско управление, ръководител оглед на местопрестъпления. Работя в Сектора по криминалистика от хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.

— Бяхте ли вече на работа на шестнайсети февруари същата година?

— Да. Това беше първият ми работен ден.

— И каква задача ви възложиха?

— Моята задача беше да се уча. Определиха ми ръководител и трябваше да ме въведат в работата.

Изи Гордън бе истинска находка за обвинението. Двама специалисти и техният ръководител бяха поели трите местопрестъпления, свързани с делото на Мелиса Ланди — къщата на „Уиндзор“, контейнера за смет зад „Ел Рей“ и „паяка“ на Джесъп. Като новопостъпила, Гордън беше придружавала навсякъде главния криминалист и затова бе присъствала и на трите места. Главният криминалист отдавна беше мъртъв, а другите специалисти се бяха пенсионирали и не можеха да дадат показания и за трите местопрестъпления. Откриването на Гордън улесняваше представянето на доказателствата от местопрестъпленията.

— Кой беше главен криминалист?

— Арт Донован.

— С него ли бяхте във въпросния ден?

— Да. Отвличане, което преквалифицираха в убийство. Наложи се за един ден да се прехвърляме от местопрестъпление на местопрестъпление. На три различни места.

— Добре, да ги разгледаме едно по едно.

През следващия час и половина преведох Гордън през местопрестъпленията от 16 февруари 1986 година. С нейна помощ можех да покажа снимки, видеозаписи и протоколи от тези места. Ройс продължаваше да възразява, опитвайки се да ограничи безпрепятствения приток на информация към съдебните заседатели. Само че не можеше да направи нищо и започваше да ядосва съдията. Виждах го и затова не се оплаквах. Исках да я вбеси. Това можеше да ми влезе в работа по-късно.

Показанията на Гордън бяха съвсем банални, докато описваше неуспешните опити да намерят стъпки и други следи в предния двор на семейство Ланди. Стана по-драматично, когато си спомни, че спешно са ги повикали на ново местопрестъпление — контейнера зад „Ел Рей“.

— Повикаха ни, когато откриха трупа. Всички си шепнехме, защото семейството беше в къщата и не искахме да ги разстройваме, докато не се уверим, че има труп и той е на тяхното момиченце.