Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Също хипотетично, ако Клостър или Стайнър са искали да подхвърлят косми от жертвата на третото местопрестъпление, не е било нужно да ги взимат направо от главата на жертвата, ако е имало и други източници, нали?

— Предполагам, че не, ако е имало други източници.

— Например четка за коса в дома на жертвата, нали така?

— Вероятно.

— Те са били в дома на жертвата, нали?

— Да, това е едно от местопрестъпленията, в чийто протокол са записани.

— Нямам повече въпроси.

Ройс ме беше приклещил в ъгъла и реших да не задълбавам повече. Каквото и да измъкнех от свидетелката, той можеше да го неутрализира.

Брайтман освободи Гордън и разпусна съда за обяд. Казах на Бош, че след почивката е негов ред да седне на свидетелската скамейка и да прочете протоколираните показания на Клостър. Попитах го дали иска да хапнем заедно, за да обсъдим версията на защитата, но той отговори, че имал да свърши нещо.

Маги отиваше в хотела, за да обядва със Сара Ан Глисън, тъй че оставах сам.

Или поне така си мислех.

Докато крачех по централната пътека към задния вход на залата, от последния ред се изправи привлекателна жена. Тя се усмихна и се приближи.

— Господин Холър, аз съм Рейчъл Уолинг от ФБР.

Отначало не включих, но после свързах името със съответния дял от паметта си.

— Да, профайлърката. Вие отвлякохте вниманието на моя следовател с версията си, че Джейсън Джесъп е сериен убиец.

— Е, надявам се, че повече съм помогнала, отколкото съм ви попречила.

— Ще видим по-късно. С какво мога да ви бъда полезен, агент Уолинг?

— Щях да ви попитам дали имате време да обядваме заедно, но щом смятате, че ви отвличам от работата, може би просто трябва да…

— Знаете ли какво, агент Уолинг, имате късмет. Свободен съм. Да вървим да обядваме.

Посочих вратата и двамата излязохме.

Този път закъсня съдията. Екипите на обвинението и защитата бяха по местата си в уреченото време, ала от Брайтман нямаше и следа. Секретарката също не знаеше дали закъснението се дължи на лична работа, или на някакъв проблем с процеса. Бош стана от стола си до парапета, приближи се до Холър и го потупа по гърба.

— Скоро ще започнем, Хари. Готов ли си? — каза Холър.

— Готов съм, но трябва да поговорим.

— Какво има?

Бош се извъртя така, че да застане с гръб към масата на защитата, и сниши глас в едва доловим шепот.

— През обедната почивка отидох да видя момчетата от ЗСР. Показаха ми някои неща, за които трябва да знаеш.

Държеше се прекалено тайнствено, но снимките от наблюдението предишната нощ, които му беше показал лейтенант Райт, бяха обезпокояващи. Джесъп замисляше нещо и каквото и да бе то, щеше да се случи скоро.

Преди Холър да отговори, шумът в залата стихна при появата на съдията.

— След заседанието — прошепна Мики и се обърна към съдийската катедра.

Бош отново зае мястото си до парапета. Брайтман нареди на пристава да повика съдебните заседатели и скоро всички бяха готови.

— Бих искала да се извиня — каза съдията. — Закъснението беше по моя вина. Имах лична работа и ми отне повече време, отколкото очаквах. Господин Холър, моля, повикайте следващия си свидетел.

Холър се изправи и призова Доръл Клостър. Бош стана и се насочи към свидетелската скамейка, докато Брайтман отново обясняваше на заседателите, че призованият от обвинението свидетел не е в състояние да се яви, затова Бош и Холър ще прочетат неговите дадени под клетва показания. Въпреки че всичко това беше отработено по време на заседание преди процеса, независимо от възражението на защитата, Ройс пак се изправи и възрази.

— Господин Ройс, вече обсъдихме този въпрос — отвърна съдията.

— Бих искал да помоля съда да преосмисли решението си, тъй като този начин на даване на показания напълно нарушава конституционното право на господин Джесъп да разпита своите обвинители. На детектив Клостър не са били зададени въпросите, които бих желал да му отправя аз, въз основа на сегашната позиция на защитата.

— Повтарям, господин Ройс, вече уредихме този въпрос и не желая да го разисквам пред съдебните заседатели.

— Но, ваша светлост, така ми се пречи да защитавам господин Джесъп адекватно.

— Господин Ройс, проявих изключително великодушие, като ви позволих да се поперчите пред заседателите. Търпението ми се изчерпва. Можете да седнете на мястото си.

Ройс измери с поглед съдията. Бош знаеше какво прави той. Играеше за пред заседателите. Искаше да виждат в него и Джесъп онеправданата страна. Искаше да разберат, че срещу Джесъп е не само обвинението, но и съдията. След като проточи мълчанието си колкото посмя, той отново заговори: