Майкъл Конъли - Отменена присъда

— „Какво направихте после?“

— „Успяхме да получим списък на лицензираните компании, които вдигаха коли в район Уилшър. Дотогава вече бях събрал още детективи и си разделихме списъка. Онзи ден бяха работили само три фирми и всяка двойка детективи пое по една от тях. Ние с партньора ми отидохме в гараж на Ла Бреа Булевард, който принадлежеше на «Аардварк Тоуинг».“

— „И какво се случи, когато отидохте там?“

— „Установихме, че се готвят да затварят, защото, общо взето, работели в забранени за паркиране зони около църквите и приключили до обед. Имаше трима шофьори и когато отидохме, вече се канеха да си тръгват. Всички доброволно се съгласиха да се представят и да отговорят на въпросите ни. Докато партньорът ми провеждаше предварителен разпит, аз се върнах в нашата кола и продиктувах имената в главния диспечерски пункт, за да ги проверят за досиета.“

— „Кои бяха тези шофьори, детектив Клостър?“

— „Казваха се Уилям Клинтън, Джейсън Джесъп и Дерек Уилбърн.“

— „И до какъв резултат стигна проверката ви?“

— „Само Уилбърн имаше досие. Бяха го арестували за опит за изнасилване, но не беше осъден. Преди четири години, доколкото си спомням.“

— „Това направи ли го заподозрян за отвличането на Мелиса Ланди?“

— „Да. Отговаряше на общото описание, което ни даде Сара. Шофираше голям камион и носеше гащеризон. И имаше досие за сексуално престъпление. Това ме накара да го заподозра.“

— „Какво направихте после?“

— „Върнах се при партньора си, той още разпитваше шофьорите. Знаех, че бързината е от значение. Момиченцето още не беше открито. В такива случаи колкото повече време мине от изчезването, толкова по-малка е вероятността от щастлив край.“

— „Затова сте взели някакво решение, нали така?“

— „Да, реших, че трябва да покажем Дерек Уилбърн на Сара Ланди, за да видим дали ще разпознае в него похитителя.“

— „И сте организирали официално разпознаване, така ли?“

— „Не.“

— „Защо?“

— „Смятах, че няма време. Трябваше да бързаме, да се опитаме да открием момичето. Затова попитах тримата шофьори дали са съгласни да дойдат на друго място, където да продължим разпита. И тримата се съгласиха.“

— „Без колебание ли?“

— „Без колебание. Съгласиха се.“

— „Между другото, какво се случи, когато другите детективи отидоха в останалите две фирми, работещи в район Уилшър?“

— „Не намериха никой, когото да квалифицират като заподозрян.“

— „Искате да кажете никой с досие, така ли?“

— „Нито с досие, нито някой, който да събуди съмнения по време на проведените от тях разпити.“

— „Затова сте се съсредоточили върху Дерек Уилбърн, прав ли съм?“

— „Напълно.“

— „Когато Уилбърн и другите двама шофьори са се съгласили да бъдат разпитани на друго място, какво направихте вие?“

— „Повикахме две патрулни коли и качихме Джесъп и Клинтън в едната, а Уилбърн — в другата. После затворихме и заключихме гаража и потеглихме първи с нашата кола.“

— „Значи първи сте се върнали в дома на семейство Ланди, нали?“

— „Нарочно. Бяхме наредили на патрулните полицаи да минат по обиколен път до къщата на «Уиндзор», за да ги изпреварим. Когато се върнахме там, заведох Сара в спалнята й на втория етаж, която се намираше в предната част на къщата и гледаше към предния двор и улицата. Спуснах щорите и я накарах да погледне през пролуката между тях, за да не я видят шофьорите.“

— „Какво се случи после?“

— „Партньорът ми остана навън. Когато пристигнаха патрулните коли, аз му казах да изведе тримата шофьори и да ги накара да застанат един до друг на тротоара. И попитах Сара дали познава някой от тях.“

— „Тя позна ли някого?“

— „Не веднага. Но единият, Джесъп, носеше бейзболна шапка и криеше лицето си под козирката, като гледаше към земята.“

В този момент Бош прелисти две страници от показанията. Бяха задраскани, защото съдържаха няколко въпроса за поведението на Джесъп и опита му да скрие лицето си под шапката. Адвокатът на обвиняемия беше възразил срещу тях, съдията прие възражението, обвинението ги преработи и зададе наново, след което Ройс пак възрази. По време на заседанието преди процеса Брайтман се бе съгласила с неговото твърдение, че новите съдебни заседатели изобщо не бива да ги чуват. Една от малкото победи на британеца.

Холър продължи четенето от спорния момент нататък.

— „Добре, детектив, бихте ли разказали на съдебните заседатели какво се случи после?“